145 г. от излизането на бр. 1 на в. “Свобода” – ред. Любен Каравелов

Day 2,543, 18:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by TheDarkGuard
Любен Каравелов (1834/1835 – 1879) е български поет, енциклопедист, революционер, журналист и най-важното от всичко – той е български национален герой с важна роля в Освобождението на България от османско иго. Роден е в град Копривщица, в богато бегликчийско семейство.През пролетта на 1869 г. Л. Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. В Букурещ е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. Отначало Каравелов си сътрудничи с „Добродетелната дружина“, като оттам му е възложена редакцията на в. „Отечество“. Различията между неговите идеи и тези на „старите“ водят до конфликт, който завършва с разрив на отношенията между двете страни.

През същата година той посещава българите в Одеса и чрез акции събира пари за нов печатен орган на българската емиграция. Така на 7. 11. 1869 г. започва издаването на в. „Свобода“. Вестникът се превръща в орган на дейците, търсещи нови пътища за революционни действия. Около редакцията на вестника се събират много българи, които учредяват Български революционен централен комитет или БРЦК. Според някои историци до октомври 1870 г. организацията се казва БРК.В началото БРЦК се развива под влиянието именно на Каравелов. Вестник „Свобода“ отразява възгледите на поета-революционер. Според програмата на комитета враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство. В нея е защитена идеята за създаването на южнославянска или дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Начелото на федерацията трябва да застане избираемо правителство, изпълняващо волята на народа. Средствата за реализацията на тази идея варират от „мирни“ до „оръжие, огън и нож“.
Дописката на В.Левски до в."Свобода" е писана през втората половина на 1870 г. и публиуквана във вестника на 13.11.1871 г.
В-к "Свобода" (1869–1873) е издаван и редактиран от Любен Каравелов; в него публикува свои произведения и Христо Ботев.

Бай Каравелов,

Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно].

Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румъници и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите иглени пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п.Луканов] и Иван [Драсов], с Божия воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не и хорта, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на]равно с българите.

Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците… Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.

Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой може да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.

[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние българите отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турчина са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас – никакъв отзив, отникъде помощ, напротив стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и лъжа? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.




Използвани източници - http://www.bulgarianhistory.org/ , сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски"
Последна статия от мисията за 25 коментара 🙂