Join the new world

---

Освен ако не сте супергерой, вероятно имате някакви лимити на това колко високо скачате, колко бързо бягате и колко време издържате без вода. Това са най-явните ограничения, но далеч не са единствените – а какво знаем за ограниченията на собствените ни сетива? Все пак на тях се доверяваме, за да изградим представата си за света – и е хубаво да знаем докъде се простират техните сили!

ЗРЕНИЕ

Около четвърт от човешкия мозък е заета с визуално възприемане – повече от всяко друго сетиво. Зрението е може би най-изследваното от всички пет главни сетива – Асоциацията по Неврология твърди, че за нашите очи се знае повече отколкото за всеки друг орган за възприятие.

10. Зрително поле

Чифт здрави човешки очи имат зрително поле от приблизително 200 градуса хоризонтално (около 120 градуса от които се споделя и от двете очи, което е е основен фактор в бинокулярното зрение), и 135 градуса вертикално. Тези градуси постепенно намаляват с напредването на възрастта. Този обхват се дължи на разположението на очите ни в предната част на главата, за разлика от повечето хищници.

Очи от двете страни на главата пък е често срещано явление при хищните животни, и макар това със сигурност да разширява обхвата на зрителното поле, идва за сметка на бинокулярното зрение. Предвид че за животинските видове е по-важно да не бъдеш изяден, отколкото да си сигурен какво точно те яде, вероятно и те не съжаляват, че нямат нашето зрение.

9. Ъглова разделителна способност

Под благозвучното „ъглова разделителна способност“ се крие способността на оптическо устройство (в случая – окото) да различи дребни детайли. Ако се интересуваме кое е най-малкото различимо нещо от човешкото око, ще се наложи да се запознаем с този термин!

Ъгловатата разделителна способност обикновено се измерва в единици, познати като дъгови минути и дъгови секунди, които съответстват на 1/60-та и 1/3600-тна от един градус на зрителното ни поле. Типичния чифт човешки очи има ъгловата разделителна способност равна на една дъгова минута, плюс минус няколко дъгови секунди. Ако начертаете на лист хартия линия „дълга“ 1/3 от милиметъра и я поставите на ръка разстояние от себе си, линията ще покрива около една дъгова минута от вашето зрение.

8. Сляпата точка

Човешкото око е „облицовано“ с фоторецепторни клетки, които то използва, за да улови светлина. Зрителната информация, уловена с тези фоторецептори, се предава на мозъка чрез оптичния нерв. Проблемът на този нерв е, че той преминава през част от фоторецепторното покритие на окото, създавайки малко пространство, което не улавя светлина.

По принцип това не е проблем. Имаме две очи, и мозъците ни са адски добри в това да използват визуалната информация от едното око, за да покрие сляпата точка на другото. Нещата обаче се оплитат, ако трябва да разчитаме само на едно око. Има десетки оптически илюзии (като тази), с която може да видите точно колко се обърква зрението, когато мозъкът ви не може да намери зрителната информация от изгубеното око.

7. Видимия спектър

Най-добре познататото от ограниченията на човешките възприятия – човешкото око е способно да възприеме светлина с дължина на вълните единствено между 390 и 750 нанометра. Излиза, че да наричаме този обхват „видимия“ спектър е леко арогантно от страна на хората – редица животни са способни да възприемат далеч отвъд нашия ограничен сноп лъчи!

СЛУХ

Често приравняван със зрението като най-важния от човешките възприятия, слухът е жизненоважна част от ежедневната ни комуникация – и дори оцеляване.

6. Обхват на слуха

Младите здрави хора могат да се похвалят със значителен обхват на честотите, които улавя техния слух – учените цитират стойности между 20 и 20,000 херца. Както повечето ни полезни способности обаче, горната граница на слуха спада значително с напредването на възрастта.

5. Абсолютен праг на слуха

Тъй нареченият „абсолютен праг на слуха“ измерва най-тихия звук, който са способни да уловят вашите уши, когато няма друг звук наоколо, който да го заглушава. Този праг варира от човек до човек, променя се с възрастта, и като цяло зависи от честотата на шума, който се опитвате да чуете. В това отношение сте доста по-способни, отколкото сигурно предполагате!

Изследвания показват, че долния праг на човешкия слух (измерван в децибели) се променя съгласно честотата на звука. Проучвайки хора между 18 и 55 години за тяхното възприятие на звуци между 125 и 12,000 херца, учените доказват, че долния лимит на уловимите звуци не е нула децибела, а около -5. Въпреки това, способността да чуват до -5 децибела е сравнително рядка способност (един от всеки десет човека). Обикновено долната граница е между 0 и 5 децибела.

ВКУС И МИРИС

Тези две възприятия идват от различни органи, но са тясно свързани; когато някой загуби способността си да усеща мирис, усещането за вкус намалява значително.

4. Граници в дегустацията на вино

Усещането за вкус е най-слабото от човешките възприятия. Затова например, способността ни да „дегустираме“ вино е по-зависима от способността ни да усещаме аромата на виното. Един от най-издайническите експерименти в това отношение беше проведен през март тази година, когато на 57 сомелиери (винени експерти) са поканени да сравнят чаша бяло и чаша червено вино. Техните мнения относно червеното в общи линии съвпадат – и нито един от тях не усеща, че и двете чаши са бяло вино. В едната чаша просто има червени оцветители.

3. Супердегустатори

Противно на горното изследване обаче, има открити „супердегустатори“ – хора, които са необичайно чувствителни към базовите вкусове: горчиво, сладко, кисело и солено.

Тестове върху тези супердегустатори показват, че техните чувствителни вкусови възприятия са свързани с по-наситените им ‘гъбоподобни папили’, или казано на човешки език – по-грапавите им езици. Въпреки съществуването на такива хора обаче, качественото измерване на човешката способност да усеща вкус остава препятствие пред научния свят.

2. Граници на усещането за мирис

Подобно на праговете за вкусово възприятие, ограниченията в усещането на мирис са трудно определими. Причината за това е, че въпреки множеството тестове за способност за усещане на миризми, малко от тях засягат границите, в които започва и свършва тази способност. На всичкото отгоре тези данни, които се отнасят и до границите, рядко имат сходни резултати – създавайки повече въпроси, отколкото отговори.

ДОКОСВАНЕ

Усещането за допир при човека е забележително сложно, и включва възприемането на всичко от натиска до температурата. Повечето от тези усещания и техните механизми са все още неизследвани, но най-общо се смята, че са свързани с нервни окончания в кожата, способни да реагират на различни дразнения. Някои отговарят за усещането за натиск; други – за усещането за разтягане, например.

1. Двустранно разграничение

Ето нещо, което знаем със сигурност за докосването: усеща се най-силно в частите на тялото, в които има най-много нервни окончания. Най-простия начин за доказване на тази закономерност се нарича „теста за двустранно разграничение“, който можете да изпълните и у дома с приятел/ка.

Разгънете един кламер в U-форма, като двата края трябва да са около 2 см. един от друг. Кажете на вашето „опитно зайче“ да не гледа, след което леко докоснете дланта му с разгънатия кламер. Попитайте дали усеща едно или две докосвания; ако каже едно, раздалечете двата края на кламера още и опитайте пак. Ако каже, че усеща две, доближете двата края на кламера, докато не усеща едно. Така ще откриете прага му на ‘двустранно разграничение’! Повторете теста и на други места по тялото – гръб, крак, корем. Гарантирано резултатите ще са различни!

---

Ако ви е било интересна статията, моля за вот, съб и шаут! Нека и другите я видят.

За шаут:
10 изненадващи недостатъка на сетивата ни
http://www.erepublik.com/en/article/10-1-2085652/1/20