"ЛЪСКАВАТА ТАБЕЛКА" - разказ първи

Day 2,356, 08:29 • Published in Bulgaria Bulgaria • by George Belov
НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА ИНТЕРЕСНИ И ДАЙТЕ ЕДНО СЪБЧЕ!

Някогашният преуспяващ политик Точко Дъмби (не се смейте, което изобщо не е избирано произволно и в пристъп на лека лудост (всъщност точно така е избрано), облечен в яркия си оранжев костюм на мистач (правителството се беше обявило твърдо против буквата „ч”), вървеше тихо и обезсърчено по коридорите.
Е, тези две наречия рядко бяха подходящи за бившия вицепрезидент на Североюжните щати – държавата, която най-пламенно от всички останали подкрепяше ядрената война и изучаването на география. Истината беше, че е доста трудно да бъдеш тих, когато се блъскаш и препъваш във всичко, дори и в собствените си крака. А беше почти невъзможно да си обезсърчен, когято си пиян достатъчно, за да направиш на пух и прах всякакви научни теории и хипотези за количеството токсини, което човешкия организъм може да поеме преди да загине.
Съществуваха и предположения, че Дъмби въобще не беше човек. А това бяха доста основателни предположения предвид факта, че той притежаваше завидния IQ на глист с трайни увреждания на нервната система.
Несправедливо към него би било в този момент да не споменем, че този индивид беше роден и живееше в свят, чието население не блестеше с интелектуални умения.
И все пак, Точко Тъпенчич Дъмби си беше тъп дори по стандартите на едно твърде прогресивно оглупяващо многомилионно население...

Почти величествените дълги колони от войници и офицери от Въоръжените сили на Североюжните щати стоически се опитваха да превъзмогнат нужда от това да се строполят върху напуканата от сушата земя.
Главният тактик и настоящ вицепрезидент на Щатите Дуду Раск се ухили доволно.
Полковникът също се ухили. Не знаеше защо. Просто погледна гордо нагоре със светнали от сутрешното пиянство и множеството морфин очи и козирува. Но нещо не му се получи... А и под въпрос беше дали полковник Трът изобщо бе схванал същината на този жест. Оплете крака и се строполи в прахта, последван от всичките си три хиляди подчинени.
Нормално последствие от всеприетата практика на се повтарят всички действия на командващия, разпространена сред Въоръжените сили.
Е, не можеше да бъде подмината заслугата на Сената, чието мнение беше, че силна нация се изграждаше чрез захранването на нацията с... нищо.

Пожизненият президент на Североюжните щати – гълъба Дерик (в защита на птичата диктатура е нужно да се отбележи, че тези представители на гръбначните животни се справяха далеч по-добре в намирането на изход от елементарен лабиринт в сравнение с почето от сенаторите) гордо прелетя през кабинета и навъзмутимо извърши част от биологичните си нужди върху облата глава на почистващия полиците Дъмби.
Дуду Раск свали жълтата си фуражка (по неизвестни причини командирите ан Въоръжените сили бяха сметнали, че червеното и жълтото са отлични камуфлажни цветове) и каза:
- Следвайки толкова показателните инскуркции на президента Дерик, аз, Дуду Раск, предавам постта си на Точко Дъмби.
Така бившия вицепрезидент се превърна в настоящ... за точно три секунди, когато Дерик удостои със същата чест зелената настолна лампа...
Е, в кратката история на Североюжните щати (страничен ефект от комбинацията от мързел и неграмотност, присъща за повечето историци) имаше едва двайсет и осем вицепрезиденти настолни лампи. Всъщност в онзи момент станаха двайсет и девет...