Join the new world

Всякаква прилика с реални лица, събития, моторетки, жреци и индианци е плод на болното ми бот-ско въображение.

Досега: Част I > Част II >

За шаут:
Един работен ден на българския еДепутат, Част III
http://www.erepublik.com/en/article/-iii1-2144571/1/20

Част III

Оставих ги да се джафкат като кучета и се върнах обратно в пленарната зала. Беше обявена почивка, но един депутат, облечен в одежди на племето шайени, тръгнали по бойната пътека, продължаваше да дудне по микрофона. Едва успях да хвана края на речта му:
- ... koeto otnovo potvyrjdava, 4e za vsi4ko sa vinovni samo botovete.
Не се сдържах и както бях прав се провикнах:
- Ей, шиле лопушанско! Поради что се срамиш да пишеш на кирилица?!
Оня зяпна от изненада, а зад него се надигна временния председател и изрева:
- Ако почнете да се псувате, ще изгоня теб – ръката му сочеше скромната ми особа.
Леко се поклоних и отвърнах с усмивка:
- Не употребявам парламентарни изрази, така че няма да се наложи.
Индианецът беше скочил от трибуната и се приближаваше към мен размахвайки яростно пръст.
- К’ъф си ти, бе?! Кой ти е казал, че можеш да разговаряш с мен? Писна ми от многознайни ботове. Знаеш ли какъв кеф беше, докато не се пръкнахте? Как хубаво се псувахме със столица_цифри и с още няколко изтъкнати идиота. Дойдохте вие и почнахте да мънкате да спрем спама в парламентарния чат и да говорим по същество.
Посочих с глава към другия край на залата.
- Ами продължавайте да се псувате. Ей там са тиквите с по 20 СМ медала.
Седнах демонстративно и разтворих последния брой на “Парламентарен вестник”. Преди да почна да чета, махнах притурката от тоалетна хартия. Имаше любопитни неща във вестника. Водещата статия беше знакова. Уж беше написана от един бивш президент, изтъкнат полуидиот, който правеше четири правописни грешки в думата “овца”. Днешната му статия беше прегледна граматически като уравнение от първа степен, но май беше платил да му я напишат. В нея се жалваше, че няма да му стигнат приходите от 270 добивни фирми, за да тренира във фитнеса. Опитах се да сетя аз колко фирми имам. След като пръстите на едната ми ръка стигнаха да ги изброя, отгърнах на другата страница. Там имаше поместени няколко некролога на армейци, а заглавието на рубриката в колонката беше: “Закъде сме без армия”.
Има една стара приказка, че който не храни армията си, ще храни чужда. Лошото при нас беше, че нашата армия само я храним, а тя ходи да бие както й отърва. Реших, че трябва да подкрепя президента в реформите му. Отгръщам на друга страница, а тя цялата жълта. Разни конкурси за “Мис” и “Мистър”, клюки и обиди, единия пръднал, пък обвинил другия, че миришело. Съжалих, че бях махнал вече притурката.
Тръгнах да излизам от парламента. Искаше ми се да подишам малко свеж въздух, който да не е зареден с електричество и смрад. Охранителят ме спря на входа, огледа се и тихо ми прошепна:
- Имаше забрана да се обиждат във форума депутатите на една партия, ама тази партия се разпадна, така че псувай на воля.
- На какво се разпадна – полюбопитствах аз.
- Ами не помня точно. На някакви консерви и нектари май беше.
Махнах досаден с ръка и излязох навън. Посегнах към джоба да си извадя цигарите и замръзнах. Картечницата, с която бях дошъл на работа, беше прегазена. Личаха си веригите на танк к7, а до нея беше поставена бележка с надпис: “Ха-ха. А сега????”
Само Васил Левски е използвал четири въпросителни в тефтерчето си. Кой ли депутат имаше наглостта да се мери с него? След кратък размисъл стигнах до извода, че би могъл да бъде всеки от опозицията. Тях всички ги тресе грандоманията. Сетих се как сутринта бях казал на един от тях, че е егоцентрик. Наложи се да му обясня какво означава – човек, който смята, че всичко се върти около него. От тогава този почна да се върти около себе си и го ползвам за вентилатор на депутатската ми банка.
Запалих цигара и се замислих. Един мандат мина като един ден. Бях отвратен от всичко, което бях видял в парламента. Но дали трябваше да ги оставям да си развяват коня всички тези егоцентрици? Или май трябваше да съчиня ново понятие – гъзоцентрици? От толкова вентилатори можех да хвана хрема, но реших да рискувам.
Покрай мен премина председателят, яхнал неизменния си 50-кубиков “Балкан”. Махна ми с ръка и се захили:
- К’во става, капут? Стиска ли ти още да бъдеш депутат?
Подсмихнах се и му казах:
- Внимавай да не сгазиш тигъра.
- Кой тигър? – учуди се той.
- Ей онзи, дето тренира как да избяга, докато не са го пребили с камъни.
Председателят се опули учудено, после се втренчи към пешеходната пътека, където президента лазеше като пехотинец, а гвардейската част от армията му отдаваше чест с високо вдигнат среден пръст.
Бях решил, че който го е страх от вентилатори и радиоточки, да не ходи в парламента.
Кандидатирах се за втори мандат.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...