Един работен ден на българския еДепутат, Част II

Day 1,791, 14:21 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Gligobadavar
Всякаква прилика с реални лица, събития, моторетки и жреци е плод на болното ми бот-ско въображение.

Досега: Част I >

За шаут:
Един работен ден на българския еДепутат, Част II
http://www.erepublik.com/en/article/-ii1-2139348/1/20

Част II

След като ме навикаха, реших да замълча за момента. Все пак съм нов, може да не схванал още, че просташкия изказ е на мода в еПарламента, а пък аз не го умея добре. Седнах си на мястото. Другите депутати ме изгледаха зверски и плюха на пода, а после се обърнаха и сякаш нищо не е било, започнаха яростно да се надвикват. Този път на прицел беше един депутат, който искаше да води всички на слънчеви бани в Иран. Само че иракчаните предложили да ползваме турски туроператор, нашия се съгласил, а накрая турците ни извозили. Демек не пратили автобус да ни вземе.
Главата ми се наду от глупости и реших да изляза за малко от залата. Запътих се към парламентарното барче. Бях поогладнял, пък и исках да разгледам целия еПарламент. Застанах на опашката пред тезгяха и тъкмо ми дойде реда, един кльощав депутат ме пререди. Погледна ме и се ухили.
- Вие, ботовете, трябва да си знаете мястото, а то е последни на опашката.
После престъпи от крак на крак и взе да пустосва:
- Едно време q5 храната беше евтина тук, а сега? Да купувам на пазарни цени!
Врътна се и физиономията му стана мазна.
- Ако искаш евтини танкове, пиши ми ЛС.
Аз се позачудих, после кротко запитах:
- Не трябва ли депутатите да даваме пример и да не купува на черния пазар?
Оня ме ръгна свойски с лакът в ребрата.
- Тия приказки ги пази за изборите. И аз ги приказвам същите.
После се отдалечи, заливайки се от смях. Аз огледах цените по рафтовете и си купих малко q2 храна. Само тя ми беше по джоба. Продавачката ми предложи и една ракета за мезе, но нямах толкова пари.
Седнах сам на една маса. В другия край на барчето, седнали около една покрита със зелено сукно дълга маса, седяха няколко жреци на езически секти във военни униформи. Личеше си, че са сектанти – на единия на гърдите му пишеше “Дуло”, на другия “СОЛ” ( б.а. (лат) “слънце” ), а останалите носеха някакви цифри и инициали. Не знаех какво например е “3 взв”. Можеше да означава “ 3 Въшки Зимуват Вътре”, но не смеех да гадая. Последният жрец явно идваше от карнавал, защото носеше жълта униформа на щурмовак от “Star Wars”. Жреците мълчаха с отрепетирана надменност и не говореха дори помежду си.
Кротко гризех скромното си q2, когато до мен тежко се отпусна президента. Погледна ме и попита:
- Свикна ли вече с парламента?
Аз преглътнах на сухо и трудно свалих поглед от съседната маса, където един депутат лакомо дояждаше 2.5 млн ракета.
- Ами още не съм. Исках скайпа на един ПП. Той ми го даде, разменихме 4-5 изречения и после каза, че ме маха от листа си, защото имал достатъчно контакти. Друг ПП пък ме наруга и ме пита защо му го искам. Отговорих му, че може да се наложи да консултирам някои идеи с него. Тогава оня ми каза да си гледам работата и че с ботове не говорел.
След тези ми думи, президента се разплака и положи глава върху масата. Разчуствах се от подобна проява на съчувствие и го погалих по тигровата кожа на рамото му. Той вдигна просълзен поглед и очите му се напълниха с омраза. После рязко посочи ръка масата на жреците и просъска:
- Махам се! Пускайте ми импийчмънт!
Останах като гръмнат.
- Защо, г-н президент?
В този момент покрай мен мина председателя на парламента, яхнал моторетката си. Погледна ме и също посочи жреците.
- Заради ония пацули от армията.
Не можах да скрия учудването си.
- Че тия от армията ли са?
Председателят също ги погледна и поклати глава.
- Прав си, не им личи. То каквато ни е армията, такива са и... жреците й.
После отпраши с балканчето. Аз преглътнах трудно и кротко казах:
- Ами да ги разкараме, г-н Президент.
Президентът вдигна рязко поглед, огледа се и тихо прошепна:
- Как така да ги разкараме? Не можем, нямаме право. По-добре ме махнете и да идва друг да си чупи главата с тях.
Бавно се изправих.
- Кой каза, че не можем?! Ние парламент ли сме или хуеви глави?
Огледах се. Няколко депутати от съседните маси при последните ми две думи се приведоха над манджата си. Тъкмо помислих, че съм усвоил езика на парламента, а се оказа, че съм обидил някои хора.
В този момент, един подир друг, зад мен застанаха депутати от различни парламентарни групи и в началото тихо, а после по-гръмко, започнаха да ме подкрепят. Някои от жреците скочиха и пяна излезе по устите им. Заваляха взаимни обвинения. Една прима балерина, озовала се сред тях, размахваше нотариален акт, в който се твърдеше, че армията е собственост на ГЩ. Реших, че това са инициалите на някой турски полковник.
Земетресението в един миньорски град е като нежно залюляване пред това, което последва. Президентът, който вече не искаше импийчмънт, също скочи против жреците и в бързането ми обърна чинията.
Огледах и двата лагера, поклатих глава и се запътих към тезгяха. Бяха ми останали пари само за едно q1.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...