Join the new world

Български:
Периодът на владение на българските земи от Османската империя традиционно се означава в българската историография от Освобождението насетне като турско или по-точно османско робство. Терминът е възрожденски и отразява крайния стремеж у българския народ към възвръщане на независимостта и българската държавна традиция с възможността във всичките ѝ измерения за самостойно и неограничено национално българско и политическо развитие.
Периодът на прекъсване на българската държавност и традиции в това отношение продължава близо пет века под османско владичество в различни вариации, в зависимост от това за коя част от българското землище се отнася прекъсването (по време на османското завоюване на българските земи съществуват няколко самостойни български държавни образувания, включително и инородни, но с българско участие).

Руско-турската война (1877-187😎 между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г.

Участници: Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.

Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя прави неколкократни постъпки към руската страна за примирие, но без успех. Преговорите в Казанлък през януари 1878 г. се провалят, тъй като османските пълномощници отхвърлят условието на Русия за създаване на самостоятелно българско княжество в границите на българския етнос, което да е по площ не по-малко от териториите, посочени от Великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 г.
Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач, превземат незащитения Одрин и напредват към Цариград и Дарданелите. Молбите на Османската империя за помощ от Великобритания и Австро-Унгария срещат отказ от Лондон и Виена. На 23 януари британски бойни кораби получават заповеди да навлязат в Дарданелите, но часове по-късно инструкциите са променени. Единственото, което остава на Османската империя, е да приеме всички искания на Русия. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие.Първата точка в протокола по примирието гласи:

„България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира.“

Останалите искания са за независимост на Румъния, Сърбия и Черна гора.

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877-187😎 г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Гордейте се, че сте българи! Честит ден на освобождението от османско робство!



Химн нa България/Bulgarian Anthem

English:
Throughout the nearly five centuries of Ottoman rule, the Bulgarian people attempted to re-establish their state by organising several revolts, most notably the First and Second Tarnovo Uprisings (1598/1686) and Karposh's Rebellion (1689).The National awakening of Bulgaria became one of the key factors in the struggle for liberation, resulting in the 1876 April Uprising. Up to 30,000 Bulgarians were killed as the Ottoman authorities put down the rebellion. The massacres prompted the Great Powers to take action. They convened the Constantinople Conference in 1876, but their decisions were rejected by the Ottoman authorities. This allowed the Russian Empire to seek a solution by force without risking military confrontation with other Great Powers, as had happened in the Crimean War.In 1877 Russia declared war on the Ottoman empire and defeated its forces with the help of Bulgarian volunteers. The Treaty of San Stefano was signed on 3 March 1878, setting up an autonomous Bulgarian principality on the territories of the Second Bulgarian Empire.

The other Great Powers immediately rejected the treaty out of fear that such a large country in the Balkans might threaten their interests. The subsequent Treaty of Berlin provided for a much smaller autonomous state comprising Moesia and the region of Sofia, leaving large populations of Bulgarians outside the new country.This defined Bulgaria's militaristic approach to foreign affairs and its participation in four wars during the first half of the 20th century.The Bulgarian principality won a war against Serbia and incorporated the semi-autonomous Ottoman territory of Eastern Rumelia in 1885, and proclaimed itself an independent state on 22 September 1908.