Сутринта на 9-тия ден / Дебел Сашо философ

Day 1,681, 02:10 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Debel Sasho

Вече сме дузина. "Мръсната дузина". И аз като Лии Марвин играя ролята на железния майор който превръща бандата престъпници, крадци и луди глави в добре работеща бойна машина. За 4 дена толкоз. Дори е странно, че тези 11 (дебеля го изключвам щото е член на семейството а те не играят) души са 11. Можеше шишко да си седи сам на партийната страница. Можеше тези 11 да са двама. Можеше Бербатов да не се отказва от национала и Данчо Лазаров да си подаде оставка. Можеше да съм роден в Баден-Баден а не на село в България. Можеше Хитлер да си обръсне целият мустак и да стане поредния полу известен художник. Можеше Айнщаин да не измисля разни теории и да няма атомна бомба. Можеше мутрите да си останат борци, олимпийски надежди и да носят радост вместо отвращение и болка. Можеше всичко да е някак по-хубаво. А можеше ли всъщност?

Деветия ден на Дебел Сашо започна доста философски. Нормално, след дългата пиянска вечер снощи. Може би и си беше ударил главата по-силно когато падна от стола и сега нищо друго освен велики мисли не му идваха на ум.

Хората в партията станаха дванадесет. Това караше дебелия да се чувства горд. Дванадесет човека бяха решили да се излагат заедно с него. А казват, че хората не обичали да се само нараняват. Лъжа. Време беше партията да настигне по-членове 18-та и да заеме нейното място в класацията. Още само двама, помисли си шишко в леглото и се врътна на другата страна за да продължи сутрешното си излежаване. Политика не бива да става преди 12:00, защото е проява на лош вкус.