Join the new world

В кръчмата дебелия почуства утеха. След час в задимения салон, идеите за борси, спекули, покупки, продажби и тем подобни бяха изхвърлени от съзнанието му и бяха заменени от онуй, македонското настроение за бунт и революции, ама само на маса, и то задължително претрупана с ядене и пиене. Какво е революцията без хубава бира в едната ръка и добре изпечена кълка в другата? Може ли да се бунтуваш трезвен и с празен стомах? Дебелия се изправи на стола, чийто крака направиха формата на сърце, и вдигна високо халбата с бира.
" Наздраве Братя, наздраве Сестри, наздраве Майко. Дойде времето за разплата. Дойде мига в който последните ще станат първи, първите последни, а средните, средните пак ще си останат средни, за което съжалявам. В следващите месеци аз Дебелия Сашо, ще ви поведа към онуй място,оназ валхаала на електронната душата, обетованата земя на онеправдания беден републиканец, мачкан от шепа буржоазни капиталистически копИлИта, абонирани за ДИПУТАТСКИЯ стол, концентрирали материалното и духовно богатство на нашата родина в подлите си ръце. Аз най-дебелия сред играчите по плажен волейбол ви призовавам да не търпите повече тиранията. Нека покажем на целият свят че ние тук в българския клон на тази леко малоумна игра може да се държим адекватно и да не позволяваме постата от сварката да отива в едни и същи джебове. Нека всеки който се чувства унизен, прецакан, ощетен, махмурлия или всяко друго гадно чувство да вземе нещата в свои ръце като премести мишката по-чевръсто и намери линка за жойнване в партията на свободата т.е. Партията на Дебел Сашо. Нека има светлина"
Настъпи мълчание в очакване от някъде да се появи Васко Кръпката и да запее песента започната от дебелия. Да ама не. Кръчмата приличаше на гробищен парк. Тишината можеше да се чуе от километри. Всички бяха зяпнали качения на стола дебелак. Изведнъж тишината се раздра от пропукване, последвано от страхотен тътен и накрая тихо и тъжно "ох". Столът който геройски беше издържал пламенният оратор се превърна за миг в подпалки за камина а той се беше разпльоскал по очи на пода и подритваше с късите си крачета като жаба след дисекция.
Защо великите моменти в човешката история винаги трябва да завършват по този начин, помисли си шишко докато четирима човека се опитваха да го изправят.
И най-големите понякога падат от стола.