Join the new world

Днешният ден осми пореден в играта на Дебел Сашо го беше сблъскал с нещо непознато му до сега. Икономика. Какво ли разбираше шишко от икономика. Единственото нещо с икономически последствия което практикуваше беше потреблението на храни и напитки в промишлени количества.
Днес към 15:00 както си се излежаваше в леглото след обилната късна закуска съчетана с ранен обяд, Дебел Сашо научи, че съвместна група от румънско-молдовски учено са открили специална ракета правеща голяма дупка в земята. Това откритие така шашна международните борси и тържища, че за броени минути цената на всичко което се привличаше от магнит скочи тройно. Подтикнат от масовата истерия, дебеля обмени цялото злато което имаше, продаде и модерния двуетажен фитнес като купи за да не е без хич един порутен едноетажен салон с ръждясали уреди. Взе още един заем на стойност 10 злато от същата банка която му беше дала парите за партията и обмени всичко във чейндж бюрото на Магурата защото там даваха най-висок курс злато-лев. Когато взе петдесетте хиляди лева в ръце челото на дебелия се изпоти. Никога не беше държал толкова много пари в ръце. С бързо движение ги мушна в чантата а нея гушна така, че да е сигурен, че никой няма да може да му я изтръгне от ръцете. На бегом дебелия отиде до борсата. Когато пристигна видя стотици хора влизащи и излизащи от иначе постоянно празната сграда. След секунди Дебел Сашо вече купуваше и продаваше различни стоки на световните пазари. Към пет без пет или час откакто дебелия беше започнал с финансовите операции, вече успешно беше загубил една трета от парите си. Точно преди борсата да затвори шишко продаде и последната пушка която беше купил на загуба. Нещо в него, някакъв инстинкт го накара да купи веднага десет парцела с монтирани помпи за изпомпване на нефт и ето че на края на сесията дебелия беше станал горд собственик на нефтено предприятие с дневен добив от 980 барела или почти 150 лева по курса барел-лев за деня.
Вече на вън Дебел Сашо разтърка очи. Защо му трябваше да прави неща от които не разбира? Важното е че никой не пострада, помисли си той и тръгна бързо към кръчмата срещу съвета с надеждата, че новите му приятели също ще бъдат там. Колко много искаше да изпие няколко бири в приятна компания и да забрави този кошмарен ден. Каквото и да стане няма непоправими неща, нали?