Join the new world

Късно вечерта дебелия излезе видимо угрижен от кафенето, лапнал пурата която бе запалил точно преди тръгване. Тази вечер нищо не стана както беше планирал. Срещата с красивата дама, нямаше очаквания резултат а последващият я разговор с един стар ветеран от фронта му даде повод да се замисли, какво точно се опитва да направи и няма ли да е по-добре да се прибере на село и да си гледа кокошките на спокойствие.
Точно когато часовника в кафенето удари последния от осемте гонга съобщавайки на развеселените посетители, че нощта започва, Дебел Сашо отвори врата и бързо се насочи към масата във ъгъла зад големия дървен бар. Там вече го чакаше приятна млада дама облечена семпло за стандарта който самата тя беше наложила в държавата преди доста време. Дебелака поздрави младата жена с непохватно целуване на ръка съчетано с полу поклон, най-доброто което можеше да направи заради издаденото половин метър напред шкембе, след което седна и започна да се представя. Дамата го изслуша внимателно и след като Дебел Сашо завърши представянето си веднага зададе въпросът който цял ден репетираше докато се разхождаше из софийските улици. Дамата извъртя поглед във страни и се замисли. Какво можеше да отговори на този непознат мъж, който и се беше обадил вчера с молба да се видят и да обсъдят нещо много важно по неговите думи, нещо касаещо цялата страна? Какво да отговори на въпроса, ще се върнели в активния живот и ще помогне ли на Дебел Сашо да развали монотонното статукво задушаващо държавата от години? След няколко минути мълчание, дамата кимна отрицателно с глава и от малката прекрасна уста излезе тихо, НЕ.
След минута дебелия пишман политик седеше сам на масата с чаша водка в ръка и много време за размисъл. Този план се провали, помисли си той. Трябва да измисля нов и то скоро защото колкото по-бавна е реката толкова по-трудно ще развали бента. Дебел Сашо надигна чашата да отпие и точно преди устните му да изтръпнат от допира със спирта в заведението изкънтя тежък мъжки глас "Наздраве шишко". Дебелия свали чашата от устат си и в този момент видя че към масата му пристъпва старец облечен в парадна униформа накичена с толкова много медали, че всеки циганин би бил особенно доволен да я върне в пункт за цветни метали. Стареца наведе глава за поздрав посочи празния стол на който до преди минути седеше прекрасната дама и попита, "може ли". Дебел Сашо махна одобрително с ръка и ветерана седна до него.