Join the new world

От пет дни в окопа седи Дебел Сашо. Тази война започваше да му дотяга и добре, че беше онуй музикално устройство, дето леля му, която живееше в големия град му го подари на гарата, при заминаването му на фронта. Извади от скъсания джеб на калната куртка една бяла кутишка с един голям кръг по средата. След туй бръкна в пазвата и извади чифт слушалки, пъхна единия край в кутийката а слушалките в ушите и натисна триъгълничето както леля му беше показала. В този миг лицето на Дебел Сашо застина и след секунди от лявото оче се роди сълза. От сушалките леко се дочуваше тъжна песен. „Два галеба бела“ . Колко далече беше от вкъщи? Вече трудно се сещаше как се казваха 43-те кокошки на баба му. В този миг някой го потупа по гърба. Дебел Сашо се обърна и видя, че до него седи Майора а до него в калта беше проснат средно голям сандък надписан с черна блажна боя.
" За моя син Сашко, да ти е сладко майка"

Суджука, помисли си дебелко. Значи все пак DHL работи и в Турция.

За да избегне ареста Дебел Сашо се видя принуден да се лиши в полза на армията от 19 метра и 50 сантиметра от любимия си суджук, но освен 50-те сантима спомени от Прасчо ( впрчем с прасчо бяха големи приятели преди Коледа тази година но съдбата ги раздели и всеки пое по своя път) на дебелия му оставаше и зараждащата се жажда за вражеска кръв.

Днес дебелия танкист размаза 54 турки и щета 21257

Днес Дебел Сашо очакваше да го повишат в Капитан с две звезди и да нанесе на врага щета от на-малко 20 000, но първо трябваше да хапне суджука и да помисли дали да не се запише в стола като помощник готвач.