брой пети - последният кръстоносен под 1444-1448 и Балканите

Day 1,796, 09:41 Published in Bulgaria Bulgaria by Georgi Grebenarov
Здравейте скъпи читатели
гледам някои хора се правят пишман-историциц, така че реших и аз със своите скромни любителски познания, да се опитам да ви поразвеселя, а евентуално - и да ви дам някакви поуки
През 15 век България вече е паднала под османска власт. След загубата на крал Сигизмунд и съюзниците му при Видин през 1396 и малко преди това - страховитата загуба на съюзените бошняшко-хърватско-сръбско-румънско сили при Косово поле, убеждават Запада, че османците са реална опасност. за съжаление поради множество причини, те не могат веднага да се заемат с опасността.


[/img] http://varna.info.bg/1444.htm [/img]
След смъртта на баязид и междуособиците между синовете му, Западът подпомага ту един ту друг кандидат, но след издигането на Мехмед Великолепния и падането на Солун през 20 години на 15 век, всички разбират, че на ред е Константинопол.
За това не бива да се учудваме, че по това време могъщият унгарски крал и военачалник, Ян(уш) Хунияди, за когото има съмнения, че е възпетият във фолклора бан Янука, успява да убеди полският крал (и негов сюзерен) Владислав Ягело да извършат завоевател кръстоносен поход на балканите, където местното християнско население ще ги подкрепи.

С огромни усиля те успяват да съберат войска от 25 000 души - над 15 000 души е полско -унгарската част, около 6000-7000 професионални хусити - стрелци, както и малко швейцарски кондотиери (наемници), в центъра е разположена кавалерията, отстрани - обоза с каруцата, а по каруците - аркубезирите и стрелците. Придвижването е бавно, но местното население ги посреща като освободители и ги осигурява с всичко. софийският митрополит (българин) нарежда да им се даде пълно съдействие. за съжаление поради голямото забавяне в Рим потеглят много късно, и през ноември стигат до София, където пада тежък сняг. Рицарите се завръщат през 1444 г. с много османски пленници, и доказателство че османците могат да бъдат разбита, а султан Мехмед си излива гнева на местното българско население.

През 1445 година Хунияди и Ягело тръгват с по-малка войска -18-20 000 души, но по дисциплинирана, и по стратегически подготвена. за съжаление обаеч населението е избито и (или) наплашено. въпреки всичко шансовете за победа са добри - в Анадола се е появил дьозме султан( сепаратист, Лъже-Ивайло) и съвсем малка част от армията на османците с намира в Европа (не повееч от 15 000 души). Хунияд иска да бъде извършен десант от Варна към цариград но спорове между кардинала и хунияди и Ягело от една страна и предателство от венецианците, от позволяват да бъде прехвърлена почти цялата 100 000 - ярмия на Мехмед срещу 18 000 рицари във Варна. (венецианциете, които тогава търгуват с османците прехвърлят с корабите целия османски флог от Азия. Второ такова предателство ще извършат, само след пет години девет години перз 1453 г. когато по време на обсадата на Константинопол, ще блокират морето и Цариград ще падне в ръцете на неверниците. След по-малко от век Венеция ще трепери под ботуша на османския флот, но ще е късно.) Въпреки всичко рицарите минават в настъпление, но Хунияди е заграден от лека кавалерия и Ягело по рицарски се втурва напред да го спасява.
тук вариантите на повествованието са два
първият - че се натъкнал на вълчи ями, а вторият че кавалерист-османец замахнал със сабята си, счупил краката на коня му и после го съсякъл, преди да се надигне. разликите са толкова малки, че не си струва да се коментират.
като видели смъртта му Всички взели да викат "Убиха Ягело, убиха Ягело" и побягнали и османците ги изклали. Владислав Ягело остава в историята под името Варненчик

вВъпреки всичко Хунияди прави и един трети през 1448 г.- последен опит - да оттласне турците - със значително редуцирана аримия - 10-15 000 души - той се опитав да се свърже с Лешката лига на албанският патриот георги кастриот (Скендербег) , но изплашеният от такава възможност Мехмед велики отцепва района, справя се със Скендербег и после води отделно битки с Хунияди, когото накрая побеждава. това е окончателният край на рицарството, което доказав непригодността си серщу лека конница и лека пехота (по рано това се случва с Балдуин и сигизмунд). въпреики че никога не е обявевян за такъв това фактически е последният кръстоносен поход (1444-144😎 с 15 век се прощаваме със средновековието. за Европа идва векът на ренесанса, а за балканите - тъмните векове.