Стрелбище от слова и мечти
Day 2,857, 09:45
•
Published in Bulgaria 
•
by
•
by Arschinkow
За конкурса "Млад журналист"
Привет от един възкръснал наскоро играч, набързо ориентирал се в обстановката, намерил в пенсионерското клубче други познати и непознати сбръчкани образи. Ще ви споделя едно късо разказче/историйка за конкурса, а ако има интерес мога и други неща да шерна
Словесните битки в семейството бяха като добре запомнени обичаи, навици и дори традиции. Караниците заемаха място наред с навика и необходимостта сутрин да си направиш чаша горещо кафе, да си измиеш зъбите или да идеш до тоалетната. Горчивата им зараза се бе разпростряла почти навсякъде, но не всеки си признаваше, че "болестта" го е застигнала. Мислеха си, че криейки я ефектът й ще се изпари и изчезне, чувстваха лъжливо благосъстояние, че са скрили "срама" и "унижението". Така се случваше с повечето от нас - криехме и заравяхме вътре в телата си случки, събития и ежедневни моменти, мислейки ги за срамни и излагащи личността ни. Всъщност бяха залъци сух хляб, които се налагаше в дадени моменти да слагаме в устите си.
Стремежите ни да бъдем перфектни пред другите ни правеха неистински. Замерянето и стрелбата с думи между членовете на семейството бяха породени от РАЗЛИЧИЯ, от различни ценности, идеали, мечти и разбирания за щастие и минаване през нещото, наречено живот. Животинското и борбата за надмощие над другия вземат превес над разума, приятелското споделяне и общуване. И както в писанията дотук сменям безразборно минало и сегашно време, така и в главата на по-възрастния битка водят чертите от младежкия му характер и тези на опетнения от топлите и студените багри на живота.
Оглушителен шум от счупване на стъкло проряза пространството и за миг всички замлъкнаха и се смутиха.
-Какво, по дяволите, направи ? - каза Ейприл и бясно отново се нахвърли върху Ханк.
Ханк стоеше пред счупеното и раздробеното стъкло на вратата на хола и гледаше като опиянен.
-Просто ми писна от скапаните ти истерии и малоумното ти държание, Ейприл ! - повишеният му тон прокънтя из помещението. Не преставаш да дразниш и влудяваш всички около себе си.
Очевидно беше, че го беше направил в състояние на афект, провокиран от непрестанните нападки, но въпреки това някак съжаляваше за постъпката си със счупването. Непрестанното му напомняне за миналите му грешки и неправилни ходове, както и за начина, по който живее, го побъркваше, въпреки спокойната му натура. Ханк се чувстваше ужасно поради факта, че в лицето на Ейприл не виждаше човек, с когото нормално да може да спори и когато разговаряше с нея се убеждаваше, че повечето хора не слушат и не се опитват да разберат казаното от теб, а просто чакат своя ред за говорене.
Когато почисти срама и стъклото от пода, Ханк напъха цигара в устата си, сипа си една бира и излезе на терасата и се загледа някъде в планината, опитвайки да изгони от главата си състоялата се касапница и потъпкване. В такива моменти позитивното човече избягваше от него и се криеше някъде в далечните гори на отсрещните хълмове, където Ханк бе заровил поглед и душа.
А.А.
Привет от един възкръснал наскоро играч, набързо ориентирал се в обстановката, намерил в пенсионерското клубче други познати и непознати сбръчкани образи. Ще ви споделя едно късо разказче/историйка за конкурса, а ако има интерес мога и други неща да шерна
🙂
Словесните битки в семейството бяха като добре запомнени обичаи, навици и дори традиции. Караниците заемаха място наред с навика и необходимостта сутрин да си направиш чаша горещо кафе, да си измиеш зъбите или да идеш до тоалетната. Горчивата им зараза се бе разпростряла почти навсякъде, но не всеки си признаваше, че "болестта" го е застигнала. Мислеха си, че криейки я ефектът й ще се изпари и изчезне, чувстваха лъжливо благосъстояние, че са скрили "срама" и "унижението". Така се случваше с повечето от нас - криехме и заравяхме вътре в телата си случки, събития и ежедневни моменти, мислейки ги за срамни и излагащи личността ни. Всъщност бяха залъци сух хляб, които се налагаше в дадени моменти да слагаме в устите си.
Стремежите ни да бъдем перфектни пред другите ни правеха неистински. Замерянето и стрелбата с думи между членовете на семейството бяха породени от РАЗЛИЧИЯ, от различни ценности, идеали, мечти и разбирания за щастие и минаване през нещото, наречено живот. Животинското и борбата за надмощие над другия вземат превес над разума, приятелското споделяне и общуване. И както в писанията дотук сменям безразборно минало и сегашно време, така и в главата на по-възрастния битка водят чертите от младежкия му характер и тези на опетнения от топлите и студените багри на живота.
Оглушителен шум от счупване на стъкло проряза пространството и за миг всички замлъкнаха и се смутиха.
-Какво, по дяволите, направи ? - каза Ейприл и бясно отново се нахвърли върху Ханк.
Ханк стоеше пред счупеното и раздробеното стъкло на вратата на хола и гледаше като опиянен.
-Просто ми писна от скапаните ти истерии и малоумното ти държание, Ейприл ! - повишеният му тон прокънтя из помещението. Не преставаш да дразниш и влудяваш всички около себе си.
Очевидно беше, че го беше направил в състояние на афект, провокиран от непрестанните нападки, но въпреки това някак съжаляваше за постъпката си със счупването. Непрестанното му напомняне за миналите му грешки и неправилни ходове, както и за начина, по който живее, го побъркваше, въпреки спокойната му натура. Ханк се чувстваше ужасно поради факта, че в лицето на Ейприл не виждаше човек, с когото нормално да може да спори и когато разговаряше с нея се убеждаваше, че повечето хора не слушат и не се опитват да разберат казаното от теб, а просто чакат своя ред за говорене.
Когато почисти срама и стъклото от пода, Ханк напъха цигара в устата си, сипа си една бира и излезе на терасата и се загледа някъде в планината, опитвайки да изгони от главата си състоялата се касапница и потъпкване. В такива моменти позитивното човече избягваше от него и се криеше някъде в далечните гори на отсрещните хълмове, където Ханк бе заровил поглед и душа.
А.А.
Facebook
Twitter
Discord
Comments
В+С
[removed]
o7