Данчо

Day 2,856, 12:23 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Martin Krastev
За конкурса „Млад журналист”.
Данчо

Беше слънчев есенен ден в големия столичен град, а улиците бяха пълни с бързащи коли и хора. Пред бутката за алкохол и цигари, позната като „Табака”, се бяха скупчили на опашка неколцина души, а отсреща пред количката за хот-дог чакаха прегладнели ученици. В паркинга пред мола бяха наспрели множество лъскави коли, а около тях щъкаха като мравчици мнозина – да купуват или да се прибират с покупките.

Насред тази пищна картина, обсипана с благоденствие, като карикатура премина едно много древно произведение на технологията. Старо колело с извито кормило като крила на птица, метална рамка и тънки стари гуми. Лястовичка му казваха. Като че ли в тон с превозното средство, колоездача беше възрастен, около петдесетте, въз мургавичък мъж. Плешив по темето и с черно-белееща коса по тила и около ушите. Със светли очи и пожълтели зъби. Беше облечен в „относително цялостни” парцали и мръсни обувки.

Над задната седалка бе пригодено оръдието на труда, познато като – щайга. Е, някои го наричат и касетка, а кой знае още колко други наименования има. В този пластмасов, тъмнозеленеещ съд се подвизаваше малко мургавичко момче с кестенява коса и кафеви очи. Отпуснало се в щайгата то гледаше в ръцете си.

- Дядо, лошо ми е – каза безсилно хлапето.
- Не заспивай, деде! Чу ли? – каза притеснено дядото.

Мъжът гледаше напред и сякаш виждаше по-далеч от края на улицата,а цялото му лице крещеше „ТРЕВОГА”. Страх. Отчаяние. Молитва.

- Ей сега се прибираме! Чу ли, Данчо? Ей, сега деде! Не заспивай, Данчо! Чуваш ли ме?

Момчето гледаше безмощно и лежеше в щайгата.

Някои ги забелязваха, други – не. Тях. Забравените от прогреса и благоденствието. В центъра на столичния град.