Join the new world

Първа част
За обяда ни носят меню да си изберем преди да тръгнем към ресторанта и хубаво че има на английски.Аз си избирам салата със сирена и зеленчуци,нали съм Мишчица Гризанка.Всъщност съм озъбена свирепа Мишка,ама си трайте.Отиваме в ресторанта и започва да цари някаква суматоха.Оказва се ,че някой по телефона от милите домакини е поръчал 2 салати и сега аз се оказвам с 2 салати и ядене.Което хвърля в потрес персонала.Аз не че не мога да се напъна и да си ги изям,ама кому е нужно.Другата салата е с пилешко,а и основното ми е с пилешко.Чак такъв любител на пилешкото не съм.Но ако в петък в играта често ви се е явявяла обезглавената птица,признавам,аз съм виновна. Наполовина.Решаваме ,че мистериозно поръчаната пилешка салата ще си я разделят останалите. Обядваме си ние и изведнъж не говорещия английски казва нешо на колежката си.Тя за разлика от него и говори английски,и бира си поръча дори.Евала на нея.Оказва се ,че на човека му е време за молитва и иска някъде да се усамоти.Еми много хубаво ,ама ние сме на 100 метра над земята-ресторанта е в телевизионната кула на Галац .Нищо против вярата и вероятно се е почувствал хем по-близо до Аллах и почти като в минаре.А ние сме в края на града,далече от хотела.Добре че микробусът,с който ни докараха до там ,е със затъмнени стъкла,че го пратиха там.Връщаме се за следобедно продължение на работната среща.И тока спира.Ама разбира се.Сигурно някой върл галацки геймър се е разпуцал да покрива мисията и ето ви на.И пустата техника-лаптопи,проектори са безполезни.Е,ние и не сме примрели обилно нахранени да слушаме и да мислим.Излизаме навън на светлина и един миг молдовеца каза нещо на румънците на техния си език,щото това молдовския си е чист румънски,но аз хванех ,че нещо ще приготвя коняка.Е,надявах се че няма да го вари сега.После ще кажа.Та в края на деня се оказва,как има да се товари и разпределят материали по проекта за всеки един от дошлите- ролбанери,трансперанти,папки,тефтери,химикалки.Който е наясно с проектите-тия всички глупости са за видимост/ визуализаця на проекта.Чакаме да дойде шофьора с подвижния молитвен дом.Идва той,обаче е контузен.Влязла му някаква треска в ръката и се чувства некомфортно.Започва суматоха как да измъкнем чуждото тяло.Не става.Търси се пинсета.Хората нямат.Аз обаче имам и я давам.Чувам освирквания как може да помагам на романците,ама така съм си аз.Ем добричка ,ем подготвена за всякакви случаи.Само сатър нямам из чантата.Но не е късно.Това лепенки,упсарини,запалка с фенерче...Както казах,обичам да съм подготвена.Иначе като студентка бях много ценен кадър по купоните ,тъй като си носех из чантата/раницата една джиджефка, голяма полови педя с отварачка за бутилка,за консерва и с тирбушонче.Все пак култура.Не че не могат всички тия неща с чук и брадва да се отворят,ама щом може,що не и с финес.Та реанимираме шафиора и почваме да товарим микробуса.И ако си мислите че ревностния мюсюлманин си мръдна пръста да помогне с нещо –акъл ви лъже.Стоеше си чинно отстрани,даже ние несе и съобразихме как жените му се дупим,като слагахме кашоните в багажника.Не ни е срам!
Вечерта отиваме на испански ресторант и молдовеца идва с една бутилка коняк.Техен.Разсипва ни по малко,туркинята си пийна и от него.Също така ив товаренете помагаше дейно.Тя по мъж излезе от колегата си.Но се оказа,че е учила в Германия,така че е нормално.Та следващата година имаме конференция в Молдова и ни предупреди бъдещият домакин,че там вода не се се пие.Само вино и коняк.Еми май трябва да почвам да тренирам.Прибирането на другия ден към България не беше белязано с паметни събития тъй като се замисля.Само малко преди КардаН ни спряха вече гранична полиция и поискаха винетката.А на нашия пункт нашия митничар се опита да си изпроси химикалче.и с радост щяхме да му дадем,ако не бяха най-на дъното на багажника.Така или иначе бяха прости прозрачни пластамасови.
Та така по Европата. Наща си.Балканската.
Това беше моя опит да пречупя моето пътуване през играта,съюзите,враговете и приятелите ,политиките и прочие на реално и виртуално ниво и да се получи нещо забавно.Дано съм успяла.
И тъй като знам че ви възбудих.Любопитството.Със случката в банята.Моя милост се бори с водата
Бори ли казах?Пори исках да кажа. Бг Мишка на романски кораб :Р
И ако сме живи и тая игра още я има и аз се моткам из нея,може и срещата в Молдова да ви споделя.Поживем,увидем,как говорят.:Р