Историята на Ботевата чета - част 1

Day 1,656, 03:48 Published in Bulgaria Bulgaria by Varnacore

Ботеви четници умират в каторга през януари 1878 г.

На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев в подножието на връх Вола в Стара планина. Какво става по-нататък с Ботевите четници? Този въпрос е вълнувал мнозина изследователи. Ето някои данни от книгата "Съдбата на Ботевите четници и турското наказателно право" на Здравко Даскалов: В крепостта Акия - (Сен Жан Д'Акър) днешна Сирия са изтърпявали наказанията си: Никола Тихов Обретенов, Иваница Данчев Данчев, Димитър Тодоров Донков (Димитрото), Пенчо Стаменов, Петър Маринов, Руско Стоянов Робов, Сава Пенев Рашев, Тодор Минков, Йордан Недев Йорданов, Прокопий поп Алексиев Дянков, Кънчо Петров Скорчев, Марин Петков Тунтата, Васил Ненчев Рибаров, Пенчо Минчев Стрелкин, Кирил Бойтов Петков, Тодор Илиев Стойков и Димитър Николов Пехливанов. С тях бил и Стоян Заимов. В навечерието на Освобождението в каторгата умират, не издържали нечовешките условия на живот Руско Стоянов Робов на 18 януари 1878 г. и Пенчо Стаменов - на 13 януари 1878 г. Според Никола Обретенов в същата каторга излежавали присъдите и съподсъдимите му от втория процес Таньо-Стоянови четници: Стоян Анев (Пенчо Стоянов Еневски) и Иван Кръстев Абрашев (Охридлията). В каторгата на Остров Самос са: Димитър поп Христов Икономов, Петър Николов Ванков, Спас Иванов Соколов - Дюлгерски и Стефан поп Димитров - заточен. В каторгата в Синоп, град в Азиатска Турция, е Христо Велев Костов. В каторга в Мала Азия - Григор Костов Мацин. Дневната храна на каторжниците била само 300 драма (равно на 960 грама) хляб, нищо повече! Работата непосилно тежка - разбиване на камъни и други, както са оковани във вериги. Марко Василев Бошнаков (Печеняков) от Враца, осъден на 5 години каторга в окови, изтърпява присъдата си в затвора в Цариград. Всички българи, участници в Априлското въстание, Ботевата, Патревата и Таньо-Стояновата чети, излежаващи наказания (каторга, затвор и заточение) със заповед на правителството от 1 март 1878 г. са освободени на основание чл. 17 от договора за примирието подписан между Русия и Турция, с който се прекратявали военните действия. Освободен е и заточеният в Анкара незаконно свален български екзарх Антим I и придружаващите го доверени лица, споделили не лихата му съдба. Пуснат е и д-р Георги Вълкович. Д-р Христо Стамболски, заточен в далечен Йемен, гр. Хадейда е забравен. Освобождават го едва есента 1878 г., след случайно прочитане във вестник "Таймс", че България е освободена и е създадено княжеството, благодарение благоразположението на областния управител, когото Христо Стамболски лекувал успешно. Най-младите Ботеви четници са: седемнадесетгодишните Пенчо (Пенко) Йончев от с. Калугер (сега Асеневци), Ловешко, обесен в Русе, Васил Цвятков от с. Бутан, Оряховско, и Кольо (Никола) Радев Радев (Черкеза) от гр. Бяла черква. Не можем да премълчим злочестата съдба на мъченика Мито Цвятков Бакалов от Враца. В края на 1875 г. революционният комитет му възложил да събира пари за закупуване на оръжие. Не стигали. За да намери още, закупил на кредит от богатия търговец Младен Скачоков, турчина хаджи Арап и от евреина Соломон в Оряхово лой и пастърма. Пренасели ги чрез Дунав в Румъния. Продали ги и с парите закупили оръжие. След Освобождението Скачоков, въпреки че е знаел за какво са употребени парите, поискал от Мито Цвятков да му се издължи. Цвятков не успял да го стори поради липса на средства. Стефанаки Савов разказва: "Младен Скачоков го даде под съд, осъди го и понеже никой не се погрижи да се съберат пари и се изплати този дълг, продаде му се къщата, за да се заплати дългът му и той остана на улицата. Това, разбира се, дотолкова го огорчи и повлия много зле на здравето му, поболя се и почина (1881 г.). Така свърши Мито, който даде толкова много за България."



Преди бях член на младежка организация и следях редовно вестник, който във всеки свой брой имаше статия заделена за историята.Името на вестника ще запазя в тайна, за да не е агитация.Тогава те бяха пуснали поредица от статии за Ботевата чета и след като ги намерих реших да ги споделя с вас.Надявам се да ви е интересно!
П.п.:Извинявам се, ако съм допуснал грешки! 🙂