Join the new world

Здравейте,
Дано този път платоничния не ми попречи да препечатам статията от стария си акаунт.
Ако стане Ви моля за 25 коментара и евентуално за вот и абонамент, ако Ви е харесала.
Ето за какво става въпрос :
Случайно попаднах на тази статия в сръбската преса и тъй като ми хареса, я превеждам за Вас.
Ето линк към оригиналната статия : http://www.erepublik.com/en/article/pisma-1804074/1/20

Сега следва превода :

Писма

Веднъж ти написах писмо. Исках да поставя на хартия всичко което мисля за тебе и всичко което бих ти казал, ала в твоята близост понякога се обърквам и забравям дори и половината от нещата. Не посмях да ти призная, защото бях глупав. Мислех си, че ще ме обичаш по-малко ако би узнала, че имаш такава мощ. В последствие ми доказа обратното, но тогава вече беше късно. Разделихме се. Животът ни обърна в различни посоки и ни предизвикваше като той може. Ти отплава, а аз завърших разбит.

Писмото беше дълго. Имаше много неща, които аз трябваше да ти кажа тогава по темата. И още имам, иначе не бих писал това. Никога не ти го прочетох, тъй като ти искаше това да бъде истинско писмо, а не такова което сам ще напиша и сам ще си прочета. Ти искаше да усетиш вълнението от неизвестното макар и да знаеше какво ще последва. Искаше да се насладиш на очакването. Да се изненадаш, когато видиш в пощенската кутия плик с твойто и моето име. Да го отнесеш в своята стая и да го прочетеш сама на спокойствие.

Изненадах те повече отколкото си очаквала. И ти мен като ми каза колко пъти си го прочела. На следващата сутрин имаше големи торбички под очите.Каза ми, че не си могла да заспиш. Каза ми и някои други неща, куп епитети, които дори не си спомням. Болен е един от тях. Луд, ненормален, паднал от крушката, маниак, перверзник и кретен. Кой не те познава би помислил, че в следващия момент ще ми откъснеш главата с лопата. В действителност, ние прекарахме уикенда в леглото.

Четеше писмото всеки ден. Говореше ми за него и ми обясняваше фините значения, които си уловила между редовете. Обясняваше ми фигурите и свързваше действителните събития, които съм вплел в него. Знаех си че това писмо в един момент ще ме доведе до главоболие.

Ти поиска ново. От първото мина доста време и вече го знаеше наизуст. Рецитираше ми части от него, докато лежахме в тъмното прегърнати.
Листовете от хартията, на които съм писал вече са износени, а мастилото е размазано от сълзите ти. Ти искаше повторение, но прага на очакванията ти бях поставил толкова високо, че ми беше необходим бинокъл за да забележа своята цел.

Не бях готов за него. Аз отказах да го напиша и ти се ядоса. Мислех, че всичко е казано на тези страници до момента, защото чувствата ми към теб не се бяха променили. Засилени да, но не и променени. Неосъзнавайки какво правя те отблъснах от себе си. След това не искаше да говориш с мен. Заключваше се в стаята си и отказваше да ме пуснеш вътре. Умирах.

Не само че бях глупав, но бях и суетен. Правех ти напук, вместо да напиша това закъсняло писмо. Имах нещо подготвено наум и знаех че може да бъде още по-добро от първото. Не знаех точно колко, но това за теб не беше от значение. Да ти бях написал едно просто "Обичам те " нямаше да те разочаровам.

Държах се като идиот, докато не седнах да го напиша. Ето чак и днес виждам това като пропуск. Като че съм загубил борбата. Писах ти цялата вечер. На половина, защото това, което мислех, че ще бъде половина, не можех да го понеса. Трябваше да ти изпратя съобщение. Исках да знаеш, че се опитвам и желая твоето одобрение. Телефонът звънна и аз скочих от стола като попарена. Настръхнах, когато чух гласа ти от другата страна.

Искаше да го чуеш. Не беше способна да изчакаш да го завърша, нито да ти го изпратя. Уплаших се, че отново ще забравя половината неща, ако преди това ги запиша. Блокирах. Тогава за първи път след толкова дни ми каза че ме обичаш. Думите се изплъзнаха от мен и полетяха. Говорех ти в слушалката, а ти се смееше и плачеше. Дочакахме утрото докато ти шептях.

Както първото никога не ти го прочетох, така второто никога не го написах Имах нещо отбелязано преди обаждането ти, но това се окача дори не двадесета част от това, което се случваше с мен. Това второ писмо остана да плава между нас. Никога не се материализира, но винаги присъства. Символ на това, което исках и не можех, а е било на една ръка разстояние.

Писмата повече никога не споменахме, освен в деня, в който си отиде от живота ми. Остави ме със смачканите листа, които ти бях посветил и чието съдържание толкова често ми преразказваше. Искаше да ми напомнят за теб, ако някога те бих забравил. От тогава написах много писма посветени на теб, но никога не ти ги изпратих. Може да ти ги покажа някога, ако отново се видим или да ги ги изрецитирам на ухо след две бири. Да сложа ръката си на бедрото ти, а ти да ме прегърнеш през врата и да ти прошепна всичко, което още не съм ти казал.

Превел : ujasat


P.S. Поизмъчих се с превода, но си струваше.

Моля, за мощен вот и съб !

На нещо такова как да не му пишеш писма 🙂