Join the new world

Сън сънувам.Блясък,красота.Цъфнала липа.Но светлината се оттегля.Грак се носи над бавно гърчещата се река.Сенки се разтягат подир гаснещата красота.
Мрак,вода и Глас.
Глас – гръмовен, мрачен и стоманен.
- Следвай ме СЕГА !!!!!!!!!!!!
Ставам , тътря се подир гласа.
- Сега ще Ти разкрия тайнствена страна !
Мъкна се едва по някаква спирала.Мрак,тъга и самота.
Попадам в някаква гора.Сиви сбръчкани клонаци се издигат към смълчани небеса.Вятър ат ги брули. От вред ручи - стон, ридание и плач.
Взирам се ! Не не е гора с изсъхнали клонаци.Сенки протягащи ръце.
Клонките са съсухрени ръце и пръсти устремени към монитора над тях.
Колкото и да се Те надигат, няма да го стигнат в тез въртопи в таз щета.
- Следваш ли ме червей ?
- Ще ме следваш, де ще криеш се от мен ?
Буйни клади. Бледи нестинари покрай тях танцуват грозен, мерзък танц.
Уж от вред огънят боботи, пък е страшен студ.Чак до костите ми стига. Треперещото тяло не ще да се вслуша и само към огъня отива.Ръце протяга да се стопли. Що за изживяване гадливо. Пари ми от пред непоносимо.Но от зад студа ме яко сграбчва и не ще да пуска.Хем от огъня се тялото разпада, хем от студ се стяга. Може ли да издържи така ? Тука явно всичко може !
- Но какви са тез места ?
Гласът трещи :
- Тук опитваш да избягаш от реалността. Имаш го за някаква игра.А пък то
е отражение на реалността.Де ще бягаш от заобикалящите те рога ?
- Сиреч пак е АД ? Питам плахо АЗ.
- АД ? Не, не е АД.Само девет кръга по спирала. Наречи го както ти е най-угодно. Просто все е както и преди съня.
- Тук и там все едно е правилото важно. – НЯМА НЕ НАКАЗАНО ДОБРО.
Или казано по просто – Направи добро изяж Лай.о !
- Но защо това са правилата ? Питам плахо АЗ.
Защото сбърка във играта и се пръкна на земята в грешно време, в грешен час.
- За всички ли важи това ?
- Важи за тез изтрещеняци като теб дето борят се за някакъв морал .
- Малко сте останали около нас. Но има правило за нас. Докато се влачите сред нас , няма как да сложи ме света във свой та вечно гладна пас.
Друг глас. Мек, нежен но непоколебим.
- ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА.
Събудих се всред красота.Май няма да протягам към компютъра ръка.