Join the new world

Когато прочетох темата ,че е мъжествено насочена- „Спомените на един Е-Републиканец” , а после и за изцяло женското жури, се зачудих дали да напиша нещо или да чакам следващата тема „Мемоарите на една Ерепубликанка”,но реших да рискувам. И без това са ме правили за момче, ама още като зигота съм си проявила своенравието ,но някак си в моето съзнание е останал сантимента към еБог тук. Да се слави и се възнася името му всеки ден! РУКА наш насъщний .С него на уста ката ден, за другата му локация орална сами се сетете, че ще ме дисквалифицират от надпреварата. (Е какво пък, може да ме оценят в алтернативния конкур.С.).
Той е нашата опора, мантра и заклинание.
И въпреки че уж не подхожда на една дама да използва такива епитети и квалификации, връщайки се в спомените си, които мога и да визуализирам с писмени доказетелства.-Той е там. Неотмено. Твърдо и стабилно, непоклатимо и несломимо.
Заложих на документалистиката, защото няма смисъл от поредните спомени от сорта„ И на десетия ден дойде Плато и ни изгони от Египет”.Не че не ми харесват творбите на колегите в този уклон, ама вече почна да се изтърква
Надявам се да се посмеете, надявам се и че няма да сте твърде морализаторски настроени към обединяващият елемент в моите спомени . Както е казал Радой Ралин:Кино, опера, театър – всичко туй е вятър.Цялата култура се върти около рука.
А какво всъщност ме запрати в тази посока на размисли и спомени? Вчера четох отчета за мандата. Единият крайъгълен камък бе как в позабравеното събитие в чата на конгреса „Нещата ескалираха и тотално загрубяха”.Става въпрос за размяната на „любезности” и мъжествености с една депутатка. Според мен нещата Ескапелираха и накрая експлодираха, обаче това пак затвърждава, да не кажем че натвърдва и натъртва неизбежното присъствие(пряко, косвено, идейно) на главния тотем в приказките, делата и помислите .Аз също не правя изключение
Стига голи думи, ето ви голите факти :
В пристъп на безумие и осъзнавайки факта, че няма да ме остави намира един генетичен мат’риал, докато не ме вкара в Парламента(то поне в леглото да беше ,ама карай, нали важното да сме вътре),се съгласих да стана депутат. И в края на мандата ти си отчетох това :
„Отчет за мандат януари-февруари на mamamustara"-.......
И да изпреваря въпроса- „Ами за чий влезе” и очаквате отговор „За чий да е и да за развивам празни макари”-ни пичелите. За пари ,разбира се. А дали ми платиха или аз им плащах, ще оставя малко да .....
Който иска повече- ето : http://www.erepublik.com/hu/article/-mamamustara-2217405/1/20 или да види предната ми статия.
Че писанието е длъго,да не казвам като какво,но ключовите и свързващи моменти се видяха.
Бършейки издайническата влага от очите си и прибирайки потрепващата ти долна джуна,продължавам в милите спомени.
Въпреки,че се отказах от активната политика, все пак от време навреме се навирам във Форума на Ерепублик. Който един ден придоби нов облик. И нови проблеми. Опитвайки се всячески да се логна ,пробвайки и всякакви начини за комуникация ,ето какво се случи един ден, пишейки на дадения при проблематичност линк/мейл .Разговорът е автентичен, само съм спестила името на потърпевшия от моята настоятелност и някои данни, от лично естество като акаунт и парола. Имам и дозволението на обекта на тормоз да използвам свидната ни кореспонденция:
”Скъпи Г.,Вече почти ми е писнало на уя, дето го нямам, с регването ,смяната на пароли и какво ли още не в новия чуден форум. Да не говорим че на ЛС в ряпата никой не ме отрази "кво прайми".Сега за кусурнайсти път не мога да си вляза в акаунта ,което някак ще го преживея ,ама все пак за какво го имам .Чакам вести, предложения и идеи. Ако те вълнува –регистрацията-@@@@@.
Спорен ден! 😉”
„Драга М.,
Благодаря ти за писмото. Донякъде се радвам, че започваш да изпитваш "мъжка солидарност" (липсващия уй) и съм безкрайно разтроен, че не можеш да ползваш форумния си профил. Моментално ще се обърна към Ники Милев (защото нямам мейла на Мерклин) и ще го помоля да ти помогне с логването. Ники, вземи си бележка, бягай на пиърсинг студио и си го мятай този мейл като обеца на ухото! МО-МЕН-ТАЛ-НО! НЕКА! ЩЕ! Също така, препрати го и на Мерклин, тамън и аз да му видя мейла 😃 Връщам се обратно към уважаемата госпожица (предполагам)М. Любезна г-це М, нямам ни най-малка представа за какво ЛС в ряпата говорите, възможно е просто да съм го игнорирал, както обикновено правя и с имейлите, така че (жокер, жокер) се чувствайте свръх специална поради факта, че ви отговарям на запитването. Може би не знаете следното, но съм вдигнал ръце от форума преди мноооого-много време. Господата Милев и Мерклин (поради липса на фамилия по рождение) са новите форумни господари и пред тях трябва да представяте подкупите и другите си долни и мерзки поведения!
С безкрайно уважение и лек сарказъм,Скъпият Г.”
„Многоуважаема М., Божествените сили на другаря Милев се оказаха благоприятни в този мразовит и заснежен мартенски ден. Вашите безфорумни пости са изправени пред своя край! Няма да чакаме Великдена! Цитирам:"юзъра на @@@@@@вече е с парола ЯЯЯЯЯ".Тоест, имате пълното право и възможност да се логнете, да си смените паролата на нещо по-себеугодно за вас и да забравите вече за проблемите и комуникацията с долни мискини като моя светлост. С радост бях полезен. Ако мога и по друг начин да ви сторя добрина или да ви измия колата, не се кумете, ами пишете!Скъпия Г.”

„О, ужас, как съм могла да Ви обезпокоя след вашата капитулация от форумните дела?
Не ме е срам! Ей сега отивам да се свра в ъгъла и даже може да се самоналожа по задника. А сега едно конструктивно предложение- след възникнал проблем линка "ПиЩете на Админа" любезно ни зафърга на Вашия мейл, скъпи Г.,така че поне по тая точка няма нужда от лекия Ви сарказъм. Както ,до сега ,безуспешно съм се оправдавала, ясновидството не ми е силна черта от характера. Тъй че легитимните админи да оправят тази несправедливост, с която нарушаваме олимпийското Ви спокойствие. Но принципно ценя сарказма и иронията(ако случайно не е проличало).Благодаря ви за съдействието, а подкупи не очаквате нито вие, нито другите там. Сал честа да си общувате с мене ви е повече от достатъчна! Иначе благодаря за съдействието, безмерно. Цял живот няма да го забравя! Колкото до колата, може първо да ми я купите, пък после може и да я измиете. Тъй че и Вие не се кумете, ми марш да търсите авоари за покупката! Спорен Ви ден и спокойни почивни дни!
Многоуважаемата М.”
„Благодаря ви за деструктивната критика, мила М.!Наведохте мисълта ми към идеята да бъде сменен "админския мейл" и пратих водоноски да съобщят на Мерклин новата кралска заповед.
По повод вашето обезпокояване на моята скромна същност, многократно обмислях да пратя кралската стража да ви напердаши едно хубаво на селския площад, после да ви одерат кожата и направят волейболна топка от вас, но реших, че е студено и ме мързи да спортувам.
Надявам се да не съм ви обидил с тънкия си (понякога недоразбран) хумор, а по повод предложението да ви закупя автомобил, имате ли някакви допълнителни предпочитания? Или просто да бъде зелен? С уважение,Скъпия Г.”
„Скъпи Г.,Вчипитлена съм, както се казва. Как разбрахте че зеления ми е любимия цвят. Или май бланките на мейлите ми са зелени? Последният път когато безчинствах из настройките на пощата сякаш направих зелени или бланката,или буквите, но при мене всичко е черно -бяло, докато го пиша. Както и да е. Вие ,драги Г.,освен да я миете, ще трябва и да я карате тази кола(или каруца, на вас оставям да ме изненадате),тъй като за сега все още се въздържам да си изкарам книжка,и повярвайте ,правя услуга на цялото човечество.За униформата Ви на шофьор ще се разберем,даже се чудя с фуражка ли да сте или с рицарски шлем.Стражата хубаво не сте я пратили, че те щяха да ядат бой ,не аз. За волейболна топка не знам дали имам матриал да ви дам,щот съм висока,и за сметка на това слаба.За волейболната мрежата май ще имам ре ще стигнаКакто вече споменах, ценя и употреблявам,даже злоуотребявам с иронията и сарказъма,тъй че за мене беше приятна изненада вашето тънко и неразбираемо чувство за хумор.Защото и аз страдам от същото.Предполагам ,че и вас са ви гледали умно като объл камък и ви се е налагало да обясните,аджебе,къде е смешното,а тогава вече се губи ефекта.Или дефекта.С възхищение ,Милата М.”
„Уважаема М., Относно зеления цвят, нека ви успокоя, че не притежавам шамански или вещерски способности и умения. Вашите писма, също така, не са зелени. Направих предположение на базата на статистически данни. Зеленият цвят има определени специфични "особености" и обикновено е любим цвят на хора с някои общи черти. Но както и да е 🙂
За волейболната топка и вашата, явно оскъдна, кожа, все смятам, че бихме могли да извлечем достатъчно площ, колкото за една топка, но смятам за по-разумно да не го правим. Явно имате силна привързаност към покриващия ви епидермис. Колкото и ирационална да бъде, в моите очи, тази привързаност, аз я уважавам, защото аз също имам нелогични и ирационални привързаности към различни по характер обекти и субекти.
Надявам се да запазите телесната си цялост възможно най-дълго време и така да продължите да обогатявате света с присъствието си!Скъпия Г.”
„Драги Г.,Не бих казала ,че страдам от автоепидермисофобия, просто изтъкнах неподходящата форма,в която искахте да ме претворите. Или прекроите. Винаги съм готова да се жертвам за човечеството,но в подходящ вид. От мене заносана ,а топката квадратна, мисля, няма смисъл.Колкото до алогичната ви привързаност към предмети от одушевен и неудушевен характер, не страдайте, всички имат имат такава.Благодаря за пожеланията, надявам се и вие да се запазите цялостен физически и психически и да радвате света с тънкото чувство за хумор. Извинете , че така с рогата ви тръгнаx отначало, ама с тая моя фамилия- няма как. То и с вашата е ясна хапливостта, така че- събрахме се.За мене беше удоволствие да си поиронизираме саркастично.До нови срещи, евентуално
С почитание,Уважаемата М.”

„Благодаря почитаема М,
До нови срещи, а до тогава, здраве и щастие!
Драгия Г.”

Както виждате, не са се свършили добрите хора по този есвят ,даже вече да не фигурират из него. И независимо че тръгнах с каквото нямам в атака, в крайна сметка нещата завършиха благополучно. Както се казва –с жезъла напред и с блага дума акаунт се активизира.
На третата седмица получих отговор на въпросното недочакано ЛС от друг възмутен гражданин какво общо имам той с моите проблеми, но там до размяна на анатомии не се стигна. Ама може ли такава незаинтересованост към моя е-комфорт!
Тънката ми мисъл беше, почвайки тази тирада, в крайна сметка да стигна до извода, че въпреки неговата неизбежност, да не злоупотребяваме твърде и твърдо със Символа,ама не с бившия Принс, ами с мерителната единица за трансфери у лево из крачолите.

Мисля че ви стига толкова от архива на моята мемоарна съкровищница!
И настоявам на също толкова адекватна метално-благородна и количествано-обилна признателност за споделените с вас мои безценни мигове!