Join the new world

Нежният средиземноморски вятър любопитно обиколи малкият остров.Сетне се совна към отвореният прозорец на малкият замък.Палаво се заигра със завесите като ги разлюля като морски вълни. Нахлу в полутъмната стая.
Губейки сила обиколи бароковите мебели и се кротна край старото писалище.
На леко проскръцващт люлеещ се стол почиваше полковник Рубен Пиксел.
С бавни и уверени движения полковника си наля коняк от кристалната гaрафа. Задържа чашата в ръка за няколко мига и с наслада отпи от кехлибарената напитка.Постави питието пред проблясващият монитор и запали цигара.
Докато пускаше колелца дим се унесе в спомени. Роден за зла участ в малка балканска страна в семейство определяно като малцинство бе успял да измине много дълъг път.Естествено рожденото му име нямаше общо с Рубен Пиксел.Това име прие много по късно.Помнеше че като малко момче бе чул историята как след един от многобройните военни конфликти представител на велика сила поставил показалец на картата и очертал с молив новата граница.За жалост кокалчето му се паднало над родното място на Пиксел и по тази причина всички останали в друга държава и се превърнали в презряно малцинство. Години по късно служейки в могъщо разузнаване зърна документи потвърждаващи легендата. За жалост пред своята държанка пияният политик не беше чертал точно с пръст.Рубен отпи от чашата и се взря в монитора.Все още не бе се натрупала достатъчно енергия за зареждане на акаунта.Зарея поглед към огряното от луна море и се понесе в спомените.По причина малцинственият си произход израстна самотен и почти без другари.Това би било лошо ако не бе отворило врата към шеметна реализация. Като дете знаеше три езика по късно успя да научи още три.Занимаваше се с шах и щом се появи възможност се зае с информатика.В онези архивни времена изучи бейсик, фортран и паскал.Програмираше на машина имаща по малко памет от мобилният му телефон към момента. Как ли би протекъл животът му ? Това няма как да знаем.Но със сигурност се случи така че беше забелязан от чуждестранна разузнавателна агенция. Изтеглиха го в чужбина.Последваха години на обучение.След това множество успешни мисии. На финала бе разбрал как може да изкарва купища пари.Пенсионира се и се зае с бизнес.
Създаде фирма за издирване на кадри.Транс национални компании , могъщи финансови институции , организации за промишлен шпионаж , частни лица , държавни департаменти и най вече всевъзможни разузнавателни структури.
Всички те и още много други бяха негови клиенти.Нито веднъж полковника не ги подведе.На всеки изнамираше най подходящия кадър.Така забогатя до толкова че вече имаше собствен остров със замъче из безбрежните мраморни води на средното море.Време беше да поработи.Зареди енергия , танкира в някаква битка и след това дълго и задълбочено чете пресата и кратките коментари в е.република. След това писа до няколко набелязани профила и в очакване на отговорите се отпусна в оютният стол.Отпи питие и спомените го връхлетяха.Имаше си хоби.Поради самотата в живота беше станал фен на Интернет, социалните сайтове и онлайн игрите.Почти цялото свободно време прекарваше пред монитора. Това бе и малката тайна която му даваше възможност да набира идеални личности за всякакви поръчки.След дългите часове прекарани в света на пикселите до съвършенство успя да си състави модели на профилите.Предпочиташе да си прави бизнеса в онлайн игрите. Определено хората бяха по честни от колкото в сайтовете за запознанства.Знаеше кой играе от скука и кой от самота.Разпознаваше отегчените от сломените и амбициозните от кухите лейки. Влюби се в е,република.Сновеше в много други сайтове но тук играчите бяха най открити и чрез пресата се предоставяше голяма възможност за споделяне. След като прочетеше някоя и друга статия и при последвала размяна на лична беше в състояние да профилира човека зад аватара.Възраст, пол, интереси и причини да геймърства.Понякога губеше много време да рути някой играч с цел да го лансира пред клиент и накрая да разбере че е сбъркал.Но и това го има в пустият зар.Затова и след заявка за дадена позиция разглеждаше картотеката.Имаше много отпаднали и за чезнали играчи но все пак имаше достатъчно материал.Около сто хиляди активни профила.За всяка конкретна поръчка издърпваше макс десет досиета и на финала имаше идеален кандидат за дадената организация.Та добре и охолно си живееше нашият Рубен Пиксел.
Успешният бизнес изискваше от полковника да е популярен. По тази причина а и за удоволствие той развиваше бурна медийна дейност,издигна се до лидер на партия и няколко пъти бе депутат и дори президент.Трупаше пиксели под формата на злато,оръжие и храна които после раздаваше.Провеждаше конкурси с награден фон.Въобще съчетаваше полезното с приятното.Но вечното Но ! Напоследък залутан в дебрите на самотата си започна да бърка виртуалното с реалното.Все повече възприемаше и реалният свят като поредица от пиксели. Задълба до толкова дълбоко че сам се убеждаваше че живее в света на игра.Играта в която има Бог създател проявяващ се като Бог модератор и от време на време като Бог играч.Ужас дали не беше време да си почине от Нета ?