За конкурса млад писател. Живот в пиксели.

Day 1,840, 10:39 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Abell8

Видях че е обявен конкурс за писане и реших, че щом има награда и при това в 18 каратово румънско злато, никой не може да ме спре да напиша няколко реда, пък и решават само шестима. Тablov, Valentin Krastev, Lizimah, egad, Gligobadavar и Онзи горе. Ако и той не е жена значи ще ме оценява мъжки литературен кръжок. Хубавото в случая е, че вярвам в майката Бог. В женското начало. Абе с две думи вярвам, че Онзи горе както го наричам всъщност е Онази горе. Често си мисля за нея. Дали е хубава. Обикновено хората избягват да говорят за Нея. Сигурно Тя е много самотна. Представяте ли си да ми стане гадже. Кеф. Ще я накарам да гледаме някой мач на нашите с някой силен. Например с Италия. Към края при резултат 5 на 0 за адзурите ще я помоля да даде нечовешки сили на триото Ангелов-Рангелов-Янков, които само в рамките на 5 минути да ушият 6 парцала на Буфон, да не се карат всеки по два да мушне. И после пак целия народ ще вика "Господ е Българин" и тоя път ще е наполовина вярно щото аз съм си българче и всичко би станало заради мен и моя божествен чар. И все пак темата е друга. Опитах се да накарам брат ми да напише нещо, ама той ме отряза като шмиргел - винкел поставен на панелната тераса преди 30 години. Резна ме и отиде да сваля мацки а аз останах сам в стаята да пиша статия за конкурса и от време на време да си мисля за Нея. Брат ми е голяма работа. По-цял ден нищо не прави а вечерта като се прибере вика на нашите
- Много се изморих днес
- От какво - пита баща ми?
- От живота тате, от живота. Всеки ден ново гадже, а ти все по 10 лева ми даваш. Не става така. Трябва разнообразие.
- Добре, за разнообразие от утре ще ти давам по 2 лева - каза баща ми който всъщност нямаше никакво чувство за хумор и тази му закана се превърна в нещо традиционно.

Трябваше да пиша за играта която превърнала живота ми в пиксели. Та живота ми е един голям Пиксел. Пикселът живот. Всъщност аз съм от пикселовото поколение. За нас пикселите са като Пиф и Дага взети заедно за дъртаците като брат ми. Това да няма пиксели в нещо е все едно това нещо да не съществува, затова всичко което живея си е един голям пиксел. Това е. Аз се обърках. За вас не знам. Брат ми и той се обърка още когато четеше за Онази горе. Не разбра за какво говоря и си помисли,че съм си хванал гадже. Погледна ме с онзи поглед на любящия брат ако се сещате с големите черни оцъклени очи и вдигнати вежди. После ме прегърна и каза:
- Ей брат ми знаех си че не си Педал.
Моя брат си е мислил, че съм педал? Това, че съм на 15 и не съм спал с момиче не ме прави педал нали? Нали? Извратена работа. И все пак ако Онази горе е наистина готина и ми падне не знам дали няма да се разпиша за първи път.