Следизборно

Day 1,741, 12:18 Published in Bulgaria Bulgaria by Valentin Krastev


Друга трябваше да е темата на тази статия. Провокиран от разговори, които водих днес, както и от действията на някои играчи, промених целта на долните редове. И няма да скрия от вас - не съм доволен. Не ми харесва как общуваме. Не ми харесва и това, че не сме отбор. Няма послания, няма лидери. Дори троловете се скриха някъде и са далеч от най-добрите си статии.
В публикацията си ще се спра на четири теми /и аз като проф. Вучков 😉/:


Политическата реч и речта на политиците
Войната - кръв, мъки, сълзи и пот
Тя
Шутовете в революцията и революционните шутове




Политическата реч и речта на политиците

Когато за пръв път говорих с политик в РЖ, той ми каза:

“Кръстев, в нашата партия има хора за всичко. Един е тук, за да върши работа, друг – движи контактите, трети е само за имидж, имаме си и манекенка за красота, а онзи човек в дъното е много важен – той говори с хората. Често не го прави от първо лице, а само пише речите на лидера. Но поиска ли тишина, осигуряваме – тишина, иска ли купон – правим купон, поиска ли да почине – почива ... Защото той разбира масите. Той е нашите уста и нашето сърце”.

Имам усещането, че политиците във виртуалната ни родина са длъжници на обществото. Вместо политическа дискусия ни се предлага спор на махленско ниво. Действията на партийните централи са хаотични, гонещи определени краткосрочни резултати, без поглед напред и без мащабен план. Кухи обещания, зад които често се крие опит за запазване на статуквото.

В другата статия, тази която няма да публикувам, щях да ви цитирам Богдан Филов. През 1941 година, ноември месец, той държи реч пред Народното събрание. Пламенна и борбена реч. Реч, в която се обявява срещу комунизма, категорично обвързва нашата съдба със съдбата на Европа и произнася изключителната фраза:

"Един народ може да постигне благоденствие чрез война, но никой народ не може да благоденства във време на война!"

А сега се замислете колко от избраните вчера депутати могат да кажат запомняща се фраза за целите на играта? Колко от тях биха ви въодушевили и биха ви накарали да ги последвате?
В своя статия Sando Griffin ви посочи кухите фрази, с които се сблъскваме по време на избори. Аз не видях някой да си взе бележка.

Исках и щях да пиша за визия, планиране, прогнозиране, идеи за това какво трябва да променим и какво да запазим. Дори си бях харесал обръщението на Ангела Меркел към нацията. Обръщение, което е посветено на християнската идея за човека и неговото място в обществото. Няма да се стърпя и ще ви предложа този цитат.

“Гьоте го е казал толкова хубаво: „Това, което получаваш в наследство от твоите бащи, наследи го, за да го притежаваш.”. Той не е казал „вземи го”, а „наследи го”. Това означава: направи нещо за него. В тази посока ние можем да се запитаме: „Кое от това, което сме наследили, трябва отново да придобие смисъл и кое трябва да проектираме по нов начин?”.”

Толкова ми се ще да прочета тук интересни статии, които да са над нивото на “РУК” ...



Войната - кръв, мъки, сълзи и пот

Нека не се лъжем. Последните месеци бяха тежки за нас. Напуснахме съюза си, разделихме се с приятели, прегърнахме се с врагове, водихме военни действия с променлив успех. Обещаваха ни бързи победи, които трябваше да ни донесат военно превъзходство и икономическо благоденствие.

Днес механиката на играта ни позволява, както е казал Чърчил, да водим война всеобхватна - по море, суша и въздух. И го правим. На друг континент сме и се борим срещу държавата превърнала нашите съюзници в свои колонии. За момента по-скоро неуспешно. Въпреки, че колко голям е този наш неуспех, когато срещу общност от 8к играчи стои цял съюз, подплатен с десетки кредитни карти?!

Истината е,че нямаме реална представа какво ни коства и колко ни струва този конфликт. Най-вероятно няма да издържим икономически. За съжаление липсва тактически план и всичко се свежда до шаут-системата и традиционните призиви за помощ от приятели и съюзници ... И пак стигнахме до визията.

Не бива да забравяме, че нашето водещо място в играта предопределя и тежките войни, които водим. Срещу най-добрите се изправят най-добрите. И за това трябва да сме наясно, че военните ни кампании няма да бъдат нито бързи, нито евтини. Кръв, мъки, сълзи и пот. Но това е нашата съдба - СЪДБАТА НА СИЛНИТЕ.



Тя

Човекът, казват, бил единственото животно на тази проклета земя, което се спъва два пъти в един и същи камък. Фукаме се колко сме интелигентни, как господстваме с индустриалните си джунджурии над планетата, а не сме в състояние да запомним камъните, в които се спъваме. В това число – виртуалните. И особено президентските. А те тежат, да го ева. Камък на шия – това е този президентски мандат.

Но днес се изненадах. Приятно. Защото прочетох ТОВА. Написано от НЕЯ. Въпреки, че бе обещала, че след втори неуспешен опит, няма да се пробва отново. Би било интересно да я видя във вихъра й. Дори се размечтах – Кака Диди – МВ, Заяца – външен министър, Саша – ПР на кабинета.

Това ще бъде невероятен кабинет. И със сигурност сеира ще си струва.
Ето защо, в лично качество, ПОДКЕРПЯМ!
Стига да се откаже от експеримента: “Закриване на Българската армия”.



Шутовете в революцията и революционните шутове

Казват, че тероризмът живее от кадрите на насилие. Така се рекламират. Това ги поддържа. Това кара хората да се страхуват. Това кара зрителите да гледат и слушат техните речи.

Шутовете също имат нужда от публика. Често те се правят на лоши и оставят децата да ги замерят с пуканки. Друг път са безкрайно весели, без видима причина. Подобни два екземпляра си имаме и в нашата виртуална общност. Говоря за членовете на тайната революционна армия.

Чудно ми е каква би била тази революция, ако никой не чува за нея, ако никой не чете за нея? Как хейтърските послания ще стигат до аудиторията? И кои ще бъдат техните зрители? В крайна сметка, който се цепи от колектива, колектива му го ...

Моето отношение към шут 2 /защото шут 1 никога не е бил сред приятелите ми, а това определено не е било загуба/ е:





Последвайте ме!

Поздрави,
В. Кръстев



Авторът е използвал цитати от Богдан Филов “Пътят на България, Ангела Меркел “Човекът не е мярка за всички неща”, Уинстън Чърчил “Кръв, мъки, сълзи и пот”.