Цариградска поетична идилия

Day 1,635, 13:36 Published in Bulgaria Bulgaria by Kiril Viktorov Alexiev


Ха здравейте, читатели драги.
Почитатели на римите ми благи.
Днес след почивка от писание
Ще говоря за Истанбулското въстание.

В битка зверска с турци грозни
счепкали сме се сериозно.
Млатим се като боксьори супертежки,
къртим зъби, трошим плешки.



Крайно време стана веч
пуйките да станат на гювеч.
Да ги скубем и обезкостим
с джоджен да ги овкусим.

У фурната ми бобошевска да ги печем
после сладичко да си ги изядем.
Искам аз да сърбам пуешка яхния
в Истамбул по икиндия.



И за туй съм се приготвил сериозно.
Да ги трепя страшно, грозно.
Въоръжен до зъби съм тежкар.
Ах горко на всеки агалар,
който смее тук да се покаже.
Бръже сабята ми че намаже.



Леле, я каков съм тук юнак безстрашен,
леле, дзвер над дзверовето страшен.
Сите турци здравата че да ги здръсам
живо месо Я от них че късам.

Че ги здробим като лучец пресено,
че им сцепим Я дупенцето им тесно.
Че ги млатим като пръч разгонен
че ги мачкам като слон огромен.

Че ги смукнем като Чърчил - пура,
като кьорав делфин шамадура.
Те така че ги одмакнем дзверски
турските тупани мерзки.

Само тука искам да ви кажа под секрет
в тази битка трябва мурафет.
Колкото и да си силен и голям.
Ти не можеш да се справиш сам.

И за туй е най-добре за тебе
да помогнеш на некое бебе.
Да расте то да тренира и да трупа сила.
Че душманите да трепе и да смила.



Дадйте на бебоците да ручат люти чушки
да изграждат навици хайдушки.
Люто враговете ни да мразят
и без страх те яко да ги газят.

А на турчагите само че им кажем:
Като тахтабици ще ви размажем!
Треперете вий от страх сега,
оти идеме - Бай Пецата и Я !!!



Ваш бОдилник