Join the new world

Всички българи по света почитат днес обичая "Баба Марта". Той е един от най-тачените чисто български обичаи с хилядолетна традиция.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет от червени и бели конци за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.

Според традициите пък мартеницата може да се свали при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.

Според народното поверие този цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.

В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

---

Освен обща европейска съдба българите и румънците споделят и обичая на 1 март да се закичват с мартеница - както я наричаме у нас, а в Румъния - марцишор.

Румънската Баба Марта - Баба Докия,е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела.

Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък.

На север от Дунава марцишор - умалително от месец март, носят само девойките и жените като знак за настъпването на пролетта. Освен марцишор на 1 март мъжете в Румъния подаряват на своите дами и цветя, най-вече кокичета.

Традиция и в двете държави е в края на месеца мартениците да се свалят и окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва.