Генерал Христо Луков
MattrimCauthon
Ген. Христо Луков - живот и гибел
6. 01.1888 - 13.02.1943
Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в гр. Варна. Завършил е Военното на Н.В.училище през 1907 година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск.
Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорният пост във военната йерархия - министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г.
Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.
Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”
Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във "Велика Сърбия".
След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/
“Спомням си, като че ли това беше вчера”- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа.
Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел.
Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция.
Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира “бойни групи” за ликвидиране на “народни” врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. “Артилерийска” 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: “Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода.
СЛЕД УБИЙСТВОТО ПОСЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ
“Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др.
От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза.
Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: “Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни.”
Така умря ген. Христо Луков, но делото му посветено на Родината остава пример за поколенията български националисти и ще живее вечно.
Източник: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3129
Comments
Поклон пред този голям герой !!!
п.п. Срамота е че в играта най-големите туркофили са от отряда с неговото име....
Поклон!
Роден съм точно 44 години след неговата смърт на същата дата - 13-ти Февруари
Ако той е бил "враг на народа", просто не виждам кой би могъл да му е "приятел".
29EmpireeDay 1,546, 03:15
22m ago
Поклон пред този голям герой !!!
п.п. Срамота е че в играта най-големите туркофили са от отряда с неговото име....
+15127587128512!!
Поклон пред този голям герой !!!
п.п. Срамота е че в играта най-големите туркофили са от отряда с неговото име....
+11111111111111111111111111111111111111111111111111111
Събота има Луковмарш. 17:30 на пилоните до НДК.
оставка
Поклон пред този голям герой !!!
п.п. Срамота е че в играта най-големите туркофили са от отряда с неговото име..+1
Поклон пред този голям герой !!!
п.п. Срамота е че в играта най-големите туркофили са от отряда с неговото име..+1
Поклон пред този ВЕЛИК човек!Вдъхнови ме да ударя срещу руснаците : D
o1
Вечна му памет!
Empiree
29
Empiree Day 1,546, 03:15
2h 18m ago
Поклон пред този голям герой !!!
п.п. Срамота е че в играта най-големите туркофили са от отряда с неговото име....
Срамота е че сте такива комплексари
Поклон !
Но нека допълним:
От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е Министър на Войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и въстановяването на унищожената от Ньойският договор Българска армия, цялостната й реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици.
Отношенията му с цар Борис ІІІ се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията.На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
Колкото до малоумния пост на Емпире и ехото на мултаците му - по времето, когато Луков е водил военни действия (първата световна война), Турция е съюзник на България ! Колкото до играта, това че защитаваме интересите на еБГ за разлика от теб, не ни прави туркофили !
!!!
Дечурлига, откога националист означава туркофоб!?
Българчетата се определят като националисти, когато нарушават законите на собствената си родина и не зачитат гражданските права на сънародниците си. За тях е важно само да псуват, да се бият и да чупят.
Ако това, което ви обединява е омразата ви към Турция, то вие сте обикновени расисти.
По-добре започнете да мислите, като националисти-обединени хора, в името на благото на нацията си!
Който желае да почете паметта му, заедно с тази на Апостола, да заповяда на 18.02.12 в София. Повече инфо на http://www.lukovmarsh.info/
Поклон.
Някой има ли идея кой е французина маршал Пей ?
(един линк където да прочета за него ще е достатъчен, или някой да напише името му на френски, че не мога да го намеря)
http://fr.wikipedia.org/wiki/Philippe_Pétain
За него ли говориш?
Ами нз, и аз се чудя кой е...
Ако е Петен, тогава коя е случката подобна на тази край Кюстендил ?
Поклон пред Мъжете оставали верни на Думата си и при подеми, и в миговете на най-мрачно отчаяние. Което е останaло от земите и паметта ни - на тях го дължим!
http://vbox7.com/play:6941f8ff
П.П.
А добре, пък и малко по-достойно би било ако можехме да не се "дъвчем" барем като речем да почетем нечия памет. Някак на истерия взе да избива цялата тая работа покрай пустата Туркия.
MRAZQ DEBILI,
То вярно, че са няколкостотин (четиристотин и кусур) маршалите френски за цялата им история, но "маршал Пей" пoчти съм сигурен, че изобщо няма. Или поне така ми се струва.
Най-вероятно това име Пей се е появило вместо Ней.
Мъж с впечатляващ личен кураж и съответното количество ранявания, маршалът Ней си е класика за типа "командващ от първа линия". Някой даже сравняваше Гудериан с Ней в опит да опише склонността му да се движи с челните настъпващи сили. Прозвището "най-храбър сред храбрите" му е дадено лично от Наполеон.
Командва ариергарда на Наполеоновата армия при отстъплението от Москва. Проявява се и в сраженията при р. Березина, където има решителна роля за спасяването на остатъка от оттеглящата се армия.
Понася му се легендата на "последния французин напуснал руската земя". За аналогията с ген. Луков в очите на сърбина вероятно допринася и факта, че по време на сраженията в един момент е откъснат от основните сили и после успява отново да ги застигне. Придобил дотолкоз брадясал и опърпан вид, че е станал неразпознаваем от собствените си колеги офицери, при срещата с тях в отговор на сащисаните въпросителни погледи гордо заявява - "Господа, аз съм ариергарда на Великата Армия! Аз съм Ней."
По ирония на съдбата и той е осъден от сънародници, само че приживе, след Ватерло. И понеже няма военен, който да се съгласи да го съди "честта" се пада на малоумната "Палата на Перовете". Осъждат го за "държавна измяна" ако не ме лъже спомена. Все пак е имал късмета поне да не го застреля някакъв чужд слугинаж из засада, а командва сам разстрела си.
v
Gilmelon@ Благодаря ! (bow)
Поклон пред тоя велик човек! Хубаво инфо Gilmelon.
О, Боже ..... колко е Велик!
О,Боже ..... колко са долни комунистите и русите!
Вечна памет!