Малка, проста източна идея

Day 1,105, 02:00 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Podkrepa
Факт 1: Корасана и е важен за икономиката ни. Обаче турко-шиптърската групичка по балкански злобно настиска Иран да прекрати договора (което сигурно и ще стане). Това ще донесе значителни пропуснати ползи и на Иран и на нас (+ преки загуби на златото вложено до момета във фирми и лицензи там, дори да има неустойки от страна на Иран за пекратения предсрочно договор)

Факт 2: Чужд регион на балканите е нереалистично да задържим дългосрочно

Факт 3: През Турция втори път ще минем, когато и БЮРМ мине през нас и Гърция. Или когато цъфнат налъмите. Не е тотално невъзможно, но ще е вече ужасно сложно и скъпо.

Факт 4: Според готвените промени (кога ли...) ще си имаме собствени високодобивни региони. Найс. Ама остава фактор кой колко региони контролира (колкото повече - по-добре).

Факт 5: Поради относитения си фактически неутралитет в момента (макар упорито провалян от военния министър) имаме рядката превилегия да можем да преговаряме и с двата лагера. Едва ли ще е за дълго.

Аз лично съм на мнение, че на всяка цена трябва да имаме плацдарм в Азия, като единствена реалистична опция за съществено по-нататъшно развитие, подсигуряване на икономическа (а от там и военна) мощ. Която вече ще ни позволява да сме уважаван фактор в еСвета и да мислим сериозно за собствени войни и битки.

Има една ненаселена страна Индия, чиято територия понастоящем е завладяна от също относително ненаселения Пакистан, за който пък като че няма невъзможни неща, щом има намесено злато.
Има една страна Тайланд много по-зле и от Иран с около 300-500 човека мизерстващо население (реално вероятно около 100), в момента поробено от сръбски ПТО отряд, който е занимава с налагне на непосилни данъци на местните, печатане на валута и източване на събраното злато. Тайландците това разбира се хич не ги радва, но нямат апетитен добивен регион (засега!), който да ги направи поне малко интересни и да привлекат освободитена мисия (както стана във Филипините - сегашния сръбски президент водеше подбен отряд и там, но американския АПТО му резна крилцата).
За капак еГеографски Тайланд е в един доста добре защитен "джоб", от където прака външна атака е възможна само от Индия, Малайзия (и двете можем да ги насметем без проблем сами) и Индонезия (приятелски настроени към нас, имунизирани от сръбски и турски заповеди и смятащи че трябва да си запазим добрите взаимоотношеня, какъвто и път да изберем). Възможно най-сигурното за нас място (ако изобщо има такова).

Знаете, прост човек съм. С крайно ограничения си акълец и помощта на сериозни напъни измъдрих следното:


цветовете не са съвсем актуални, тук ги има по-добре благодарение на Ninoff
(на мен не ми отваряше и снимах Егоба-та, която не е обновявана от доста време. За това са доста цветовете)

От Корасана тръгваме на югоизток, пътьом наемаме 2-3 индийски региона да си имаме. С десант заличаваме Тайланд, което ще отвори гражданствата. След като очевидно можем да правим АТО в Русия, ще може и там. Връщаме контрола на благодарните тайландци, които в замяна ни отдават под наем още някой и друг регион да се окопаем и развиваме (с особен кеф сигурно граничещият с Индонезия, която пък няма териториални апетити натам, но е ужасът за всички останали в региона).

В крайна сметка се озоваваме с да пъти повече региони от оригиналните си и доста опции за понататъшна експанзия. Барем затворим и цикъла с неоходимите за бонуси суровини в идващата версия. А цялата операция би трябвало да струва по-малко от последното минаване през Турция, което вече се изплати в пъти.

Какво мислите?

Без малко да забравя!
Тя предпочита да се плацика на плажа, вместо да бъхти в миризлива кална фабрика за коричка хлебец, налагана със сръбски камшик.

А вие?