Боби Джей и тайнствената гробница в Лиаонинг

Day 911, 08:32 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Paladin60
Боби Джей и тайнствената гробница в Лиаонинг

- Ти си виновен!
- Не- ти! Защо продаваше пушките толкова скъпо?
- А ти защо...
Подобни разговори можеха да се чуят във всяка кръчма в Лиаонинг между българските емигранти.
Боби Джей отпиваше от сръбската сливовица. Името на заведението- „Тъжният тигър” отговаряше на настроението му. Пред очите му още горяха пламъците на Варненския залив. Бе отпътувал с последния кораб.
Той хвърли динара на тезгяха, нахлупи шапка и излезе в нахлуващата вечер.
Палми, цветя и китайски фенери, музика- всеки българин навярно би желал такава отпуска, ако не беше призрака на войната.
В парка се чуваше някаква гълчава. Боби се насочи към мястото, очаквайки да види весела сръбска компания. Но видя съвсем друго.
Група китайци преследваха един младеж с изплашена физиономия. Той притискаше стара брезентова чанта до гърдите си. Още малко и щяха да го настигнат.
Внезапно някаква фигура се показа между клоните на едно дърво,, улови с ласо нищо неподозиращия беглец, придърпа го и се скри отново в гъстата зеленина. Цялата тази сцена поразително приличаше на хамелеон, глътнал насекомо...

х х х

- Димов, какви ги вършиш?!- прошепна Бимба.
Задъханият виновник не можеше да говори, но престана да се съпротивлява.
Китайците търсеха напразно с факли в ръце. Най-накрая те тръгнаха разочаровани към пристана.
- Не тук, не тук..- най-сетне изрече нещо членоразделно Димов.
Двамата потеглиха предпазливо към ханчето, където бе отседнала Бимба.

х х х

За тренираното око на полицая следенето е фасулска работа. Боби Джей тръгна след двете тайнствени особи, любопитен защо бяха преследвани. Мъжът и жената разговаряха на български. Машинално младежът оправи очилата си, преди да запуши. Нещо в стойката на жената също му беше познато, както и прецизната й работа с въже.
„Димов и Бимба.”- най-сетне позна Боби.- „Но в какво са се забъркали?”
- Стойте!- извика им той.- Уморих се да тичам подир вас.
- Ама че среща!- рече Димов, заеквайки.
Бимба се усмихна, но сложи предупредително пръст на устните си.
Сетне влязоха в хотелската стая.

х х х

За военно време хотелската стая беше повече от спартанска- застрашително надвиснал таван-гредоред, продънен матрак, три стола и клатеща се квадратна масичка. Лампата с прояден от молци платнян абажур довършваше бедната картинка.
- Е, изплюй камъчето!- рече Бимба нетърпеливо.
Димов бръкна в чантата си, извади стар папирус и внимателно го разстла на масата.
Беше някакъв чертеж, изпъстрен с китайски символи.
- Ценен ли е?- запита Боби.
- Повече от злато.- отвърна учения.-Гробницата на китайския император.
- А защо в Лиаонинг, а не другаде?-усъмни се Бимба.
- Тъй е написано: „ Тук почива великия император, под лазура на Лиаонинг.”
Следва продължение.