[Превод от чуждата преса] Последна дестинация

Day 830, 10:20 • Published in Bulgaria Bulgaria • by NIKrumov

Нямам навика да го правя, но ще публикувам превода на една интересна статия от международния печат. Автор на статията е vingaer и преведена от Netso и мина през сериозна редакция през мен. Линк към оригиналната статия на английски: Link

Аз лично имам сериозни аргументи срещу някои от нещата предложени от vingaer, но статията кара хората да се замислят, та смятам, че е доста интересно четиво. Освен това е пореден знак за разрива в отношенията между страните-членки на EDEN и непоносимостта между някои от тях.

ЗАБЕЛЕЖКА: vingaer е от страна-членка на EDEN, така че всичко написано в първо лице, множествено число се отнася за EDEN, не за Феникс.


Дипломацията в eRepublik обикновено изисква тайни разговори в секретни IRC канали и рядко намира място по пресата на eRepublik.

Поддържане на повечето от действията, предприети от правителствата в тайна, води до всевъзможни манипулации на фактите, с цел да се представят в (не)благоприятна светлина, в зависимост от намеренията. Така например, президентът на страната XYZ, се короняса в собствената си държава Цар на "задния двор", но "забрави" да спомене на поданиците си, че дължи на някого 1300 злато от няколко месеца насам. Едно време имаше правило в нашия съюз, че ние уреждаме всички спорове, недоразумения и мискомуникации в IRC канала ни. Подобен ръководен принцип работи и във Феникс.

Как е възможно вътрешните войни и скандали във Феникс да остават само в IRC (например, пищенето срещу страна А за това, че не е предоставила подходяща помощ в битката за изтриване на страна B от картата), а нашите вътрешни проблеми да лъсват по медиите, където всеки може да им се възхищава?! Е, изглежда правим нещо грешно🙂.

Обикновено (а често и правилно) ръководството е обвинявано за такива проблеми. Но какво може да се направи, когато дори и второто ни ръководство, не само не успява да спре вълните от статии тип "EDEN FAIL" ("Провал на EDEN&quot😉, написани от граждани на Eden, а дори се превръща в причина за увеличаване на броя им?

Изглежда, че корените на нашето дърво EDEN са налазени от вредители, които не са просто "лоши лидери".

Какво се опитва да постигне EDEN?

Целта на държавата в международните отношения е преди всичко да защити своите интереси и да осъществи националните си цели. От друга страна външната политика се отразява върху интересите на нацията. Тази постоянна война се печели от тези, които са в състояние да убедят другите да приемат определен тип поведение. Това не би било проблем на ниво съюз, ако съюзниците споделяха общи цели.

Такава цел за EDEN беше да се премахне присъствието на PEACE от Северна Америка. Ние всички работехме като часовников механизъм по него време. След това необходимостта от обща отбрана сплоти страните от EDENи ги накара да работят като една. Съюзът имаше пълното право да се нарича "Братство".

Все пак дойде момент, когато Аляска, Манитоба и Нунавут се върнаха в ръцете на техните законни собственици. Ние трябваше да намерим нова цел - и това беше да вземем обратно регионите с висок добив на метал от PHX/PEACE в Азия през декември 2009.

Гринч - Аз ще покоря всеки един от вас, преди да е дошла Коледа

Аз все още съм изуменa от наистина чудесната подготовка за aзиатската операция, която бе предприета предимно от американската дипломация. Тя започна в дните, когато унгарците подсилваха отбраната си в американските региони.

САЩ изиграха невероятна дипломатическа игра в Азия, която доведе до сътрудничество с Индия и Китай и нокаутира влиянието на страни като Унгария, Иран и Индонезия в региона. Въпреки това, първият опит да се премине чрез Япония се провали с гръм и трясък в Кюшу. Нещо в EDEN спря да работи правилно в този момент. Румъния и Гърция твърдяха, че са открили много по-добър маршрут към Азия- преминаване през Турция. Тъй като операцията беше просто невъзможна за изпълние, няколко силни членки на EDEN се възползваха от дългоочакваната възможност и атакуваха своите съседи.

Всяка една операция, различна от тази на САЩ в Азия не бе подкрепена от Генщаба на EDEN. Главното командване на EDEN обаче нямаше възможността да нареди "задържане на огъня" на определени фронтове. Президентите, а не Генщаба, вземат решения кой, кога и къде да се бие, тъй като те са тези, които разполагат с необходимата власт да започнат битка или война и те са тези, чиято дума тежи пред населението на поверената им държава

В резултат на това пет страни, Испания, Румъния, Гърция, Полша и Хърватия, нападнаха и активираха силни съюзи във Феникс. В създалата се ситуация, само Полша имаше сериозен и постижим план (южна Дания трябваше да бъде изоставена като цел докато траеха военните операции); само Испания не активира унгарските MPP; само Хърватия успя да довърши Словения бързо; само Гърция не успя да напредне достатъчно; и само Румъния успя да изгуби няколко значителни региона.

Това е периодът, който считам за изключително значим за отпадането на частта "Братство" от "Братството на EDEN".

"Братство" е солидарност и другарство, независимо от обстоятелствата. То трябва да е естествено и неподправено. Дали така нареченото "Братство" представляваше този идеал през декември? От една страна официалните оправдания за малките нашествия бяха добри: sилите на "Феникс" бяха разделени в множество малки битки, всички страни получиха своi baby booms и др.

Но какво се случва, когато погледнем към тези неща от различна гледна точка?

От дипломатическа гледна точка всички се провалихме, повече или по-малко, тъй като случаите, в които МВнР успяваше да координира някаква съюзническа атака в конкретна битка бяха истинска рядкост. В дадени моменти координацията бе напълно трагична ("Хей, погледнете, ние сами успяхме да танкираме 800k стена!", " ... Да, но защо никой не спомена, че ще правите това...?'). Липсата на сътрудничество беше просто фатална (спомням си посещението на един от главнокомандващите на ZDRUG (бел.д., хърватската армия) в канала #AF и горчивото му разочарование от липсата на поддръжка при инвазията в Словения; самата атака, между другото, бе напълно спонтанна и неочаквана). Пропагандата беше, разбира се, "отлична"🙂 ( "Хей, Полша и Хърватия изгориха живи Германия и Словения! О! И Румъния изколи България! "Феникс" трябва просто да се скрие някъде и да умре &quot😉.

Какво се случи с общите цели? Ами, погледнете сръбския мост към Азия и как Hello Kitty (бел.р., Heilongjiang) все още свети в унгарската корона и ще намерите отговора.

Какъв е проблемът на EDEN?

Бих казала, че EDEN се оказа неспособен да завърши офанзивата си. След първата загубена битка в Кюшу единството на умовете просто изчезна. Всички основни страни се впуснаха да изяждат съседите си, вместо да се фокусират върху дългосрочната цел пред EDEN да изтласкат Феникс от техните ключови региони в Азия и да им отрежем достъпа до злато, и чак след това да се впуснем в битки със съседите си.

Защо ние не можахме да бъдем нападателен съюз? Е, това винаги може да се обясни с дългата и изтощителна защитна война отвъд океана. Както разбира се и умората от това да се защитаваш толкова дълго. Според мен обаче причината лежи другаде, а именно: ние имаме различно разбиране на думата "забавление" и различни национални интереси. Разбира се, всички искахме да лишим унгарците от Hello Kitty. Освен това, всички жалаехме да има война за забавление и бум на бебета.

Не знам дали е възможно да се изпълнят желанията на такава голяма група от държави, в които всяка една страна, независимо от размера си, има равен глас. Чувството за братство през декември беше горчив хап за преглъщане въпреки зашеметяващите победи в Париж, Саарланд, Lionking, Marmara и Prekmurje. Напускането на очевидно наранената (обидена) Румъния и изнудването на главния щаб на EDEN от страна на Канада (да отзове представителите си, докато офанзивата над Обединеното кралство не бъде извършена) бяха тежки удари. Концепцията да се трансформира EDEN в EDElaNtis чрез създаването на президентски съвет, не само ще върне добре познатите, стари проблеми на ATLANTIS обратно, но също така ще парализира и процеса по вземане на решения във времена, в които положението в eRepublik се променя няколко пъти на ден. Организирацията на избори за ръководители на главния щаб два пъти в една седмица е поставя под въпрос солидарността в съюза.

Добавете и неуспешното нашествие във Великобритания, което на теория нямаше как да се провали и трябваше да трае максимум 3 дни. Действията на страните обаче показаха, че амбициите на отделни членки могат да развалят и най-добрия военен план (канадският президент завладя Шотландия, което фатално забави Норвегия да се включи във войната и да използва своите МПП-та; американските лидери неохотно склониха Полша да получи регион с висок добив на желязо и по този начин разсрочиха планираната атака на Лондон).

Лошото лидерство най-после беше сменено, но о! Изненада! Проблемите като противоположни интереси и лоша комуникация си останаха. Всички видяхме това, когато Хърватия не получи подкрепа и в резултат на това изгуби билета си към Западна Европа (Западна Европа ->Азия). Кой е виновен за това? Свадливото и грозно главно командване? Мързеливите западни членки на съюза? Спящите Американци? Източното лоби, което вижда Турция като единствен път към Азия? Или може би самите хървати, които се чувстваха в безопасност при стена от едва 400 000 точки? Предполагам, че всички страни носят част от вината.

Всичко това се е случвало и преди

Историята показва, че империите са сформират и в, крайна сметка, разпадат. Това важи не само за държавите, а и за съюзите в тази игра. Да погледнем EDEN- съюзът бавно потъва, дърпан от собственото си тегло. Феникс, чиято първоначална идея трябваше да е да бъде малък съюз, съставен от най-силните членки на PEACE (само че всеки покани приятели, което доведе до PEACE 2.0) страда от същия проблем.

Въпросът, който сега стои пред нас, предвид наближаващата версия 2.0 на играта и разочарованието от настоящия световен ред, е дали ще повторим познатата история още веднъж и ще създадем нов съюз върху останките на EDEN, който би стартирал като мини-ЕДЕНлантис и след половин година ще се е разрастнал до сила, която кани половината свят да се присъедини.

Не знам дали по-доброто решение не би било да комбинираме EDEN и Феникс и да създадем няколко малки съюзи, членовете на които да са обвързани от реалистични, общи цели.

В по-малките съюзи поне посоката на разширяване ще бъде ограничена. Да вземем Гърция за пример. Каква е главната цел на Гърция? Да унищожи Турция. Това въобще не съответства на интересите на Швеция, които поради географската си позиция са много по заинтересовани от Германия и Англия. Кой тогава ще бъде по добър партньор за Гърция? Примерно България, която не храни топли чувства към Турция и за момента може да забрави за разширяване на север.

Към дадения момент изглежда,че EDEN и Феникс се крепят взаимно, защото никоя страна не може да си позволи да се оттегли и да изгуби съюзите си, докато противоположната суперсила съществува.

Основната спънка в тази утопична идея (да се образуват малки съюзи) е историята на eRepublik. Ще напусне ли Унгария Сърбия за да образува съюз с Полша? Не мисля. Ще се чуе вълна от викове "Хей, унгарци, ние нападахме Хърватия толкова много пъти и сега какво? Просто ще си тръгнете и ще ни оставите?" Дали е възможно Сърбия и Хърватия да станат съюзници? Вероятно не.

Въпреки това продължавам да мечтая, че някой ден дипломатическите усилия ще успеят да променят нещата. Какво ли ще се случи, ако Полша, Хърватска, Унгария и Сърбия се освободят от бремето на миналото и сформират съюз?

За мен, това звучи като истинско забавление.